Rhino Пет Ное 25, 2011 12:18 pm
pljushen написа: Rhino написа: pljushen написа:Обзет от спомени и носталгия се питам, дали нашият уважаем оттеглил се Основател - г-н Влайков, случайно следи процесите в П.П. "Атака"?
Комай си е в София уважаемият г-н Влайков и по всяка вероятност ги следи изкъсо.
Не че нещо, ама се сетих за първия безпризорен форум. Беше сравнително шумен, както и конкуренцията, но пък си имаше недостатък: свил беше в него гнездо един креслив атакаджийски спамбот, когото ти, когато наследи форума от Влайков - отчасти и по мое настояване - изгони...
Като пиша, в главата ми нахлуват спомени от златните години на М-пул, преди и по време на модерацията, но тогава по форумите беше весело. Изглежда, никога пак няма да бъде същото.
Мисля си за това, как в последните години "фейсбук" нахлу в живота на обикновените хорица. За пръв се регистрирах във "фейса" по покана на някаква позната, която случайно срещнах да обикаля улиците, защото се хванала на работа като пощальонка. Та когато се регистрирах след поканата, бях абсолютно поразен от това каква скапана виртуална платформа предизвиква възторг у простите хорица, които в огромната си част никога не са общували по форуми преди да открият "фейсбук", и които, съответно, никога не са разбирали потребността от анонимност. Някакви хора, ако ми бъде позволена метафората, масирано нахлуха във виртуалното с калните галоши направо от улицата.
Първият безпризорен форум беше сравнително спокоен. Шумът дойде с втория, а атакистът май се появи в третия вариант. Нямах нищо против него, но той си позволявае да обижда непрекъснато и държи груб тон. Затова трябваше да го отстраня. Което си е вярно, ти още от началото на четвъртия форум ме посъветва да го банна.
По форумите навремето, и най-вече в медиапул, защото главно там съм прекарвал последните осем години, наистина беше весело. Имаше всичко, особено в годините между 2002 и 2007. Човек можеше да се и забавлява, и да дискутира сериозно, при това, като изключим кратката и неуспешна модерация през зимно-пролетния сезон на 2006 г., в условията на относителна свобода. След това пак започнаха модерации и лични вендети. Фейсбукът ти дава, освен чувството, че си на базар и правото да си избираш приятели, още и да ги триеш, да ги банваш, да ставаш невидим за останалите /все неща, на което някои явно много държат
/. В крайна сметка и там всичко се утаява на блогов принцип. Пишеш си на стената, а приятелите ти лайкват. Ако се появи някой с вражеско мнение, особен кеф е да го напсуваш, а приятелите да го посритат, за да си знае мястото. Човещинка.
А иначе - всеки има право на мнение, независимо дали ни харесва, или не. И диалог e необходим, доколкото съществува смисъл от него.
