Избори по света и у нас

Подновявам една от известните теми в Медиапул.

Току-що станаха известни резултатите от парламентарните избори в Австралия. Опозиционната дясноцентристка коалиция на либерали и националисти постигнаха съкрушителна победа над управляващите лейбъристи. Бъдещият премиер Тони Абът заяви в словото си след обявяването на първоначалните резултати, че това е най-голямото поражение на Лейбъристката партия в последните сто години.

http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-24000133

Коалицията между Либералната партия на Тони Абът и Националната партия ще разполага с достатъчно мнозинство: 92 депутати в 150-местния парламент, а ще контролира и горната камара. А пък печално известният Джулиан Асандж претърпя пълен провал в опита си за политическа кариера.

http://www.theregister.co.uk/2013/09/07/assange_fails_in_bid_for_election_to_australian_senate/

Meanwhile, in Russia:

Mr Navalny knows he will not win this election, but his goal is to
create a base and turn thousands of volunteers into a political force.
The Kremlin may decide to abort its experiment and put Mr Navalny
back in jail, or it could give him a suspended sentence, barring him
from future elections.

Що изобщо си губят времето?

Изборите в Зимбабве с поредното "преизбиране" на Брежневското
протеже Робърт Мугабе са по-убедителна проява на африканска
"демокрация" от този просташки цирк.

Боян Д. написа:Meanwhile, in Russia:

Mr Navalny knows he will not win this election, but his goal is to
create a base and turn thousands of volunteers into a political force.
The Kremlin may decide to abort its experiment and put Mr Navalny
back in jail, or it could give him a suspended sentence, barring him
from future elections.

Що изобщо си губят времето?

Изборите в Зимбабве с поредното "преизбиране" на Брежневското
протеже Робърт Мугабе са по-убединтелна проява на африканска
"демокрация" от този просташки цирк.

Аз си мисля, че и този Навални е от "отгледаната опозиция". Гномикът-психопат не би допуснал истински противник, като Каспаров например, да кандидатства за някакъв сериозен пост.

А Мугабето май беше протеже на китайците, докато Нкомо - на руснаците. Не че имаше особено значение - тогава и и двете комунистически държави си съперничеха за зони на влияние в Африка, за сметка на Запада.

Rhino написа:А Мугабето май беше протеже на китайците, докато Нкомо - на руснаците.

Прав си - ЗАПУ на Джошуа Нкомо беше формирана по
съветски образец като партия на градския пролетариат,
а ЗАНУ на Мугабе - като аграрна партия в маоистки стил.

Но и двете в своята насоченост бяха анти-западни, което
доведе до сливането им през втората половина на 80-те.

А кое те кара да мислиш, че Навални е отгледана опозиция?
Доколкото си спомням, той бе арестуван неколкократно от
руските власти, особено след демонстрациите на Болотная
около президентските избори, а само преди два месеца беше
осъден на пет години за "длъжностно присвояване" - явно по
скалъпени обвинения.

Боян Д. написа:

А кое те кара да мислиш, че Навални е отгледана опозиция?
Доколкото си спомням, той бе арестуван неколкократно от
руските власти, особено след демонстрациите на Болотная
около президентските избори, а само преди два месеца беше
осъден на пет години за "длъжностно присвояване" - явно по
скалъпени обвинения.

Някои негови изказвания и действия. Прекалено много шум се вдига около него, а навремето го изключиха от "Яблоко" заради имперски национализъм. Неясни са ми и финансовите му участия в различни фирми. Възможно и да се лъжа, разбира се, но смятам, че в путинска Русия истинските критици на режима въобще не получават възможност да се доберат или дори да кандидатстват за нещо важно.

Навални защитава едрия капитал. Избори и в Русия, както и тук, се правят с много пари. Не случайно е заел второто място в Москва, след другия защитник на олигарсите. Иначе всички признават, че изборите т.г. били честни, с изключение май на човека на Зюганов- Мелников, който има около 10% подкрепа, поне до снощи, ако днес не са станали повече. 

Очаквана победа постигна консервативната опозиция на вчерашните парламентарни избори в Норвегия, като прати в оставка социалистическата коалиция на досегашния премиер Йенс Столтенберг. Двете най-големи формации от бъдещите управляващи - дясната Хьойре и още по-дясната Партия на прогреса, се оглавяват от жени - съответно Една Солберг и Сив Йенсен.

http://www.reuters.com/article/2013/09/09/us-norway-election-idUSBRE9880Y820130909

Крайни резултати от норвежките парламентарни избори от вчера:

Хьойре - 48 депутати, Партия на прогреса - 29, Християдемократическа партия - 10, Либерална партия - 9 /общо 96, с 13 повече от последните избори/.

Партия на труда - 55, Партия на центъра - 10, Социалистическа лява партия - 7 /общо 72, минус 14/.

Зелена партия - 1 /парламентарен дебютант/.

А за австралийските избори е любопитно да се отбележи появата на политическата сцена на Обединената партия на Палмър, ръководена от мултимилионера Клайв Палмър, женен в момента за емигрантка от България /формацията му е с дяснолиберална идеология/.

http://www.smh.com.au/entertainment/tv-and-radio/clive-palmer-was-father-to-his-now-bride-20120507-1y7pn.html

Три дни преди изборите за Бундестаг се очертават три възможности за бъдеща коалиция:

1. Най-вероятната е продължаване на досегашната консервативно-либерално управление между ХДС/ХСС и Свободните демократи /при условие, че последните прескочат петпроцентовата бариера. Последното не е много сигурно, но все пак либералите никога досега не са оставали под чертата и само веднъж, през 1969, са имали трудности с преодоляването й/. Силната фигура на "Мути" Меркел и отличните резултати на ХСС на местните избори в Бавария миналата неделя са предпоставка и за добър електорален резултат и съответно - запазване на канцлерския пост за десницата.

2. Ако СДП остане извън парламента, друга възможна коалиция е между ХДС/ХСС и социалдемократите. Въпреки че различията в социалните възгледи на двата най-големи блока не са чак толкова големи, евентуалното им съюзяване в управлението ще донесе много питанки във финансовата и външната политика.

3. Най-малко осъществимата комбинация би била съюз между ХДС/ХСС, която бездруго ще бъде победител в надпреварата, и новата дясна формация "Алтернатива за Германия". Управляващите засега се мъчат да игнорират тази партия на интелектуалци и дясно ориентирани либерали, застъпващи се за изход от еврозоната, но това може да им изиграе и лоша шега. Трудно е да се правят прогнози дали АГ ще влезе в Бундестага: някои прогнози им дават 6% електорална подкрепа, но повечето се колебаят около трите процента.

Май ще се случи най-невероятната възможност - четвъртата - АБСОЛЮТНО МНОЗИНСТВО на ХДС/ХСС. При положение, че либералите и Алтернатива за Германия не влязат в Бундестага /последните са на косъм, но отвънка, засега/.

Четвъртата възможност не се получи, но пък провалът на старите свободни демократи и неуспехът на новите евроскептици да прескочат бариерата даде възможност на фрау Меркел за пета възможност: евентуална коалиция със зелените. Все пак тя най-вероятно ще предпочете да образува правителство със социалдемократите, предвид и на сходните предизборни платформи. Отличният изборен резултат - само 4-5 депутата не й достигнаха за абсолютно мнозинство ще даде възможност на ХДС/ХСС да получи, освен канцлерския пост, и по-голям брой министри, както и да определя основните тенденции в коалиционния кабинет. Тук за Щайнбрюк и компания показаният среден пръст си остана за тяхна сметка - в една голяма коалиция по-малкият партньор обикновено /ако партията не е на етническа основа/ носи негативите на управлението. Така се получи и на последните два вота, където първо СДПГ, а после и СДП получиха тежки удари.

Новата партия "Алтернатива за Германия" все още не е избистрила политиката си по много въпроси, но с добрия си резултат като дебютант даде заявка за по-сериозно участие в бъдещите избори.

Места в бъдещия Бундестаг: ХДС/ХСС - 311 /255 плюс 56/, СДПГ - 192, Левицата - 64, Зелените - 63.

В главите на берлинчани Стената още стои:

Тази неделя ще се проведат и парламентарните избори в Австрия. За разлика от големия братовчед /и не на последно място вследствие особеностите на австрийския национален характер/, тук голямата коалиция между ляво- и дясноцентристи е обичайно явление. Скуката от тази ситуация обаче често избива в протестен вот - преди години имаше масова подкрепа за Йорг Хайдер, а сега голяма част от избирателите ще дадат гласа си за Партията на свободата на Щрахе или за евроскептичната формация на Щронах. Показателно за настроенията на обикновените хора е и фактът, че предложението на партийните централи на социалдемократи и народняци за намаляване броя на депутатите беше отхвърлено в националния съвет.

Както можеше и да се очаква, в Австрия статуквото се запази и голямата коалиция ще продължи да управлява още пет години /традиционното гласуване през всеки четири лета беше удължено наскоро, може би за да не бъде скуката прекалено честа и отегчителна/. Протестният вот този път се изрази в рязко спадане на броя избиратели /с около 800 хиляди по-малко, отколкото през 2008 г./ и в нарастване на депутатското тяло на опозиционните партии, за сметка на участниците в брака по сметка. Партията на Свободата /Щрахе/ печели 8 допълнителни места, а новите формация на Щронах и НЕОС - съответно 11 и 9. Това, което остана от Хайдер и наследниците му в "Алианса за бъдеще на Австрия", изпадна от парламента. Шестата партия в националния съвет са Зелените, които увеличават представителството си с двама депутати.

http://www.vesti.bg/sviat/evropa/avstriia-pred-nova-versiia-na-goliamata-koaliciia-5994804

Силвио Берлускони, който в много отношения прилича на нашия ББ, в последния момент успя да си промени мнението относно свалянето на италианското правителство /понеже евтините трикове втръснаха и на част от собствените му депутати и сенатори от "Народ на свободата"/ и така последното оцеля...

Самият лидер на десницата пък обяви: „Дори и да ме убият, аз няма да умра!”    

http://www.monitor.bg/article?id=402406

В сряда беше убедително преизбран Илхам Алиев за държавен глава на Азърбейджан. Синът на покойния бивш президент /и първи секретар на местния ЦК на КПСС/ Гейдар Алиев се оказа достоен наследник и прибави още слава към семейните традиции в региона. Да си припомним, че наскоро Илхам получи и почетното звание "Човек на годината" от Международната организация, следяща организираната престъпност, при това в конкуренцията на Путин и всички балкански и средноазиатски едри бандити.

https://reportingproject.net/occrp/index.php/en/press-box/1772-occrp-names-aliyev-qperson-of-the-year-q-

Честито, другарю президент!

Rhino написа:В сряда беше убедително преизбран Илхам Алиев за държавен глава на Азърбейджан. Синът на покойния бивш президент /и първи секретар на местния ЦК на КПСС/ Гейдар Алиев се оказа достоен наследник и прибави още слава към семейните традиции в региона. Да си припомним, че наскоро Илхам получи и почетното звание "Човек на годината" от Международната организация, следяща организираната престъпност, при това в конкуренцията на Путин и всички балкански и средноазиатски едри бандити.

https://reportingproject.net/occrp/index.php/en/press-box/1772-occrp-names-aliyev-qperson-of-the-year-q-

Честито, другарю президент!

Дано Илхам да не прилича на нашите синковци на комунистическата ни върхушка от преди промените, но силно се съмнявам. Пътят, по който поеха всички бивши съветски републики, не е най- верният. Дори и една Беларус, който успя да спаси голяма част от националното богатство, си строи своя капитализъм.

Обявен е съставът на новото норвежко правителство. То ще се състои от представители на две десни партии - Консервативната Хьойре и Партията на прогреса, в съотношение 11:7. Дамите ще имат 50% участие в кабинета, като лидерките на двете формации - Ерна Солберг и Сив Йенсен - ще заемат съответно постовете премиер и финансов министър. Правителството ще има парламентарната подкрепа и на други две дясноцентристки партии, които няма да участват в него.

http://www.newsinenglish.no/2013/10/16/heres-norways-new-government/

Вчерашните предсрочни парламентарни избори в Люксембург донесоха успех за Християнсоциалната партия на "Вечната Амбър" - дългогодишният премиер Юнкер, който по всяка вероятност ще оглави и следващото правителство. Въпреки скандала с подслушването по-рано тази година, довело до предсрочния вот, консерваторите успяха да се отърват със сравнително малко загуби, оставайки най-силната и популярна партия. Успех постигна и либералната Демократическа партия, която завоюва четири депутатски места в повече в сравнение с предишните избори. Очаква се точно тези две формации да съставят и следващия кабинет, макар че са възможни и други варианти.

Пускането на избирателни бюлетини в Люксембург е задължително и за неупражняване на правото на глас се налагат глоби.

http://news.bgnes.com/view/1119444?utm_source=flip.bg

http://kurier.bg/sviat/41282.html

   

И ние можем, също... 

Утрешните президентски избори в Грузия ще сложат край на ерата "Саакашвили", която ще се запомни с решителните прозападни реформи, успели само за няколко години да измъкнат кавказката република от тресавището на политическия хаос и проруската ориентация. Тези реформи оздравиха страната до такава степен, че дори и противниците на сегашния президент не посмяха да ги отменят, когато дойдоха на власт. И тук, както почти навсякъде и почти винаги, много по-лесно и удобно е да се критикува реформаторът, отколкото да се пипат реформите. В грузинската политика името на Бидзина Иванашвили е нещо като нашият Сакскобурготски - човек, дошъл да изпълни определена поръчка. Неслучайно Иванашвили вече се готви да се оттегли от властта, не обаче преди неговият човек за президент да бъде избран на поста. Георги Маргвeлашвили е също така далеч от политическите страсти и тъкмо затова подходящ да заеме високия пост. Тъй като целта пред този претендент: да спечели още на първия тур и така да постави демократите на Саакашвили в трудно положение, едва ли ще бъде изпъленена, много пари се хвърлят поне бившата съратничка на президента - Нино Бурджанидзе - да се класира за балотажа, изпреварвайки кандидата на Саакашвили, Давид Бакрадзе. Руското влияние бавно, но сигурно обхваща непокорната република, а мечката точи ноктите си за нова плячка.

Кандидатът на управляващите спечели в Грузия още на първия тур, за което спомогна и ниската - около 45% избирателна активност на населението. Къде по-интересно беше на парламентарните избори в Чехия. Там уж бившите комунисти /сега социалисти/ са първи, но с резултат значително под очакванията. Това вероятно ще доведе до бламирането на досегашния лидер Соботка и връчване на мандат на друг социалист -вероятно Михал Хашек, близък до президента Земан. Голямата изненада е второто място на новата партия АНО, на "недоволните граждани", с лидер предприемачът с номенклатурен произход Андрей Бабиш. Понеже на тези две формация не им достигат няколко депутатски места за коалиция, ще се търси трети играч. Това едва ли ще бъдат настоящите комунисти /непребоядисалите си/, които станаха трета парламентарна сила с 33 депутати.* Няма и да е доскорошната първа политическа сила "Гражданска инициатива", която се срина, разяждана от скандали и корупция, както и от липсата на ефективно ръководство. Нито пък проевропейската и дясна партия на Шварценегер. Така че вълненията около новия кабинет тепърва предстоят.

* Но точно този вариант не бива да се пренебрегва, тъкмо поради генетическата връзка между розови и червени.

Кирхнеризмът постепенно губи позиции...

http://www.tvevropa.com/bg/news/world/view/91885