blue написа:Помни, за да знаеш
Кой ограби бъдещето ни?
Месецът е януари 1997 г. Хиперинфлация тресе България, цените на стоките от първа необходимост са стотици и хиляди левове. Студентите от столичните вузове всеки ден излизаме на протестни шествия. Лозунг ни е „Кой не скача е червен!”. Колеги от НАТФИЗ разиграват театрално „Погребение на Столетницата”. Огромно множество се събира на площада пред президентството – скандираме „Пешо, Пешо!” . Следват барикади, обсада на парламента, каменни грамади на протеста.
http://ca.youtube.com/watch?v=-wI6uAOHzvo
................
След 11 години никой не си спомня за нас, тогавашните студенти, които с тогавашните си действия предначертаха бъдещото развитие на България.
България вече е член на НАТО и Европейския Съюз. Договорите за присъединяване са подписани от Георги Първанов, президент втори мандат, и – председател на БСП по време на политическата и икономическа криза от зимата на 1997 г., бивш агент от ДС, с псевдоним Гоце.
............
„Който владее настоящето, владее миналото. Който владее миналото, владее бъдещето.”
Джордж Оруел „1984”
P.S. Берем горчивите плодове на половин вековния упадък на българското общество. Морал и етика все повече зазвучават като непознати чуждици. Битува усещане за безнаказаност, както пред закона, така и пред Бога.
Върховенството на закона съществува само на хартия, но не и реалния живот. Страхопочитанието пред Бог е сведено до френетично- хистерично кланяне пред чудотворни икони. Цари бездуховност и безнравственост.
Но има изход – изходът, който ни дава свободата и правото на свободен избор. Свободата и правото да бъдем себе си, да бъдем индивиди и индивидуалности, сами да избираме своята идентичност.
http://blues.blog.bg/politika/2008/07/14/koi-ograbi-bydeshteto-ni.211916
Блу от мен едно благодаря за тези редове! В онези години всеки ден, от 6 януари 1997 г. до 8 януари 1997 г. от НДК до Позитано 20, а после от 9 януари, през 10 януари и до 31 януари 1997 г. всеки ден протестите от НДК до древния от 4 век Храм "Св. София" с трибуна пред Храм Ал. Невски. А после се захванаха 5 дни барикади, през които съм подремвал за час в колата и пак с байрака, с уредбата, с касетат на Бойко Богданов "Никога вече Комунизъм" "миткалувах" по софийските преки. Радвах софиянци, а някои плачеха. Махаха с ръка и се радваха. Имаше Българи от Швеция-водени от един лекар живеещ на ул.Хан Крум...,чиято визитка още си пазя и които се радваха и ме снимахах и ми казваха радостно" България все още е Жива, не е умряла". Само ... една група изглежда червени студенти от един блок на предпоследната спирка в Студентския Град, следващата след Зала Хр.Ботев, мисля че бяха след бл. 42 или подебен, така съм ги запомнил като мързеливи студенти от провинцията в студентското градче в този и съседния блок се опитаха да ме атакуват със ... саксия, която счупиха край колата ми. През цялото време тогава навигатор бе 13-ет год. ми син.
Но те сигурно бяха деца на дейци на прикрилата се под чадъра на етикета БСП-ком.партия.
Иначе, поне най-малко 1000 или повече студенти, имаше в тези протести.
И не мога да забравя онези крехки студентки и студентче на Владайската барикада на около 500 метра от караулката в посока на София, които на 3 срещу 4 февруари удържаха напъна на няколко стотин ТИР-а от София към Перник и от Перник към София. Бях намерен през нощта на филиповската Барикада край Люлин, където опушените лица на премръзнали откъм гърба люлинчани-българи и цигани, но с почернели лица откъм огъня, държаха в плен стотици коли в посока Банкя, а и в посока Белград на трите барикади край Люлин-София. И Слава На Бога с военните не се се стигна до престрелка, а ситуацията бе на 99,99 % на косъм от взрив.
Тогава момичето и момчето от Владайската Барикада ги метнах в моето Пежо 309 с шибър дах през, който стърчеше знамето на СДС-Люлин и право във Владая с носещите се от високоговорителите на покрива на колата ми звуци на песента на режисьора Бойко Богданов от театър Сълза и Смях "Никога Вече Комунизъм", която той, достойния режисьор ми подари, като ми я връчи в стаичката си в театъра, където бях с навигатора си-13-ет год. ми син, с послание за целите на протестите на 9 януари 1997 г.,
за да си озвучавам "миткалуването" из София. Тази песен окуражи унилите и предадени студенти, които ми се оплакаха, че дошло инфо от Евг.Бакърджиев да се свали тази Барикада за да не станело война. Не я свалихме Барикадата. И до Война не се стигна, защото със смело слово убедихме тираджиите да изчакат нощта. Или да отидат техни емисари от двете страни на барикадата до БСП в Перник и в София и да поискат уверение, че БСП начело с достойния техен Кольо Добрев от БСП ще се откажат от Мандата за втори кабинет и да се отива на избори.
Ние в тези 5 дни агония в София без транспорт друго не искахме. И Барикадите от живи хора и кофи за боклук щяха да се отместят така, че почти двумилионния град да заживее своя нормален ритъм на живот.
Пишеш за инфлацията. Да така е. Но знаеш ли истината каква бе, за да я има тази инфлация?
Тази инфлация бе породена от едно решение на тримата големи при управление на държавата-Премиера-младежкия комсомолски деец Жан Виденов,Министъра на Финансиите, Дим.Костов,съветник днес и на Първанов и Главния Банкер на БНБ-проф.Тодор Вълчев. Последните двама убеждават Жан Виденов да се върнат задължителните резерви на частните банки оставени в Централната БНБ и частните банкери започнаха от края на 1995 през цялата 1996 до 4 февруари 1997 такава спекулация на валутния пазар, че БНБ трябваше да печата банкноти с големи пет цифрени числа в милиарди куфари. Цигарите стигнаха хиляда лева и растяха на горе. Хляб се купуваше с трицифрено число. Най-малката т.н. "стотинка" бе вече с номинал от 10 лева. Пенсиите стигаха от 0,50 щ. долара=1600 лв. до максимума от долара. А заплатите от 5-6 долапра бяха рядкост. Един голям експерт ми се похвали, че заплатата му била почти 8 щ.долара. Това бе дъното, което някога България е стигала. Дори в периода на стагнация 1944-1951 година това не се случваше, когато парите се смениха в съотношение 1:25 или 4:100.
Казваш никой не си спомня за студентите. Аз си спомням, защото с моята кола ги провождах на протеста им от НДК, по ул. Патриарх Ефтимий, по ул. Г.С. Раковски. Борисдлав Бориславов от СУ тогава водеше тези студенти. Сега е председател на СДС-София и е градски съветник в СОС.
Казваш Първанов ни вкарал в НАТО И ЕС. Този лъжец се преустрои за 2 месеца по инструкция от ... Москва, та да бъде България троянския кон на РУСИЯ/разбирай СССР/ в НАТО и ЕС.
Но на 1 май 2001 г. го видях лично с плакат на гърдите си на първомайския им митинг като минавах край НДК. На този плакат пишеш "НАТО ВЪН".
После,
в края на м.август и м.септември като се кандидатира за Президент на Р.Б-я,
обърна резбата.
А Петър Стоянов, вместо да използва един доклад на НСС в лицето на ген.Ат. АТАНАСОВ ,
писан до Президент, Председател на Парламента, до Гл. Прокурор и До Премиера на Б-я,
за личен разговор с министрите от кабинета на Костов или в разговор със самия премиер, като се прави на загрижен, пуска масали като "Иване Кажи си" в медиите и на практика да снижава рейтинга на СДС?
После защо вкара това инфо от доклада в ТВ дебат с ген. Бонев,
свален за корупция в края на 1998 г., заедно с още 10-на министри, от поста му на м-р на МВР заради връзки с Чорни , Ершов, Христо Бисеров, участвайки в мръсна игра и подмолни действия срещу премиера Ив. Костов тогава,
с което стана смешен в очите на България?
Да дебатира с ген.Бонев, но да хвърля камъните единствено в градината на Първанов, който не се яви на този ДЕБАТ!
Чрез Бонев да поставя въпросите тогава на баш противника му.
Защото ген. Бонев не бе баш опонента на Стоянов!
И този плиткоумен адвокат по брачни дела се подигра с надеждата ни за която работих ден и нощ.
Бе длъжен да пита ген. Бонев, как той-генерала мисли,"защо Първанов,е бил с плакат срещу НАТО"? Елегантно да покаже, че ген.Бонев не му е противник и че дебата между тях е грешка. Че това е самоизяждане на сините тогава. Защото ген. Бонев излезе със сини идеи.
И да пита чрез него "Дали Първанов е бил искрен като декларира, че е за НАТО и е бил честен и искрен на 1 май 2001 г. или сега на 11 ноември 2001 г. ще бъде искрен?"
Каква поръчка изпълнява Първанов сега в България?
Дали това е поръчка на Москва и чрез БСП, България да стане "пета колона" на РУСИЯ в ЕС и НАТО?
Но този специалист по брачни дела изпорти нашите надежди тогава.
И днес живеем единствено с нескрита надежда да се върнем на онази писта на демокрацията начертана от Иван Костов.
Средно положение няма!
А надеждата я виждам само и единствено в обединената синя опозиция.
Виждам надеждата в забрана на партия "АТАКА", и чрез тази забрана да се забрани в последствие и ДПС, за да станем бяла държава без партии на етническа основа.
Даже ГЕРБ като членове на ЕНП трябва да бъдат принудени да играят в пакет със СДС и ДСБ.
Такава е истината според мен! Вместо Изповед-Апостола на Свободата!
