fashion...

momo написа:

Това е супер. Много ми харесват тези слънчеви съчетания.

Много са сладки, Момо, особено сините буйки на кавалера.

и ризката си я бива

momo написа: и ризката си я бива

Абе, моля ти се. Все съм виждала шарения, ама чак такава не бях виждала.

Надя написа:

momo написа:

Това да не е Джовинчето?

Де да беше...

ДЗЕННОСТНА СИСТЕМА

Когато съм се родила баща ми отказвал да носи вкъщи каквото и да било друго, освен две тениски – жълта и червена.Чел, че тези два цвята са първите, които вижда бебето и искал първо да видя него.
Трогателно, ще си кажете вие, обаче какво общо има с дзен?Нищо.Просто не знаех от къде да започна – от началото?От края?Отникъде?Или да кажа с едно изречение всичко и останалата част от страницата да е картинка,в която да ви накарам да се взирате, докато в преливащите цветни петна различите силуета на легнало куче?
Всъщност излъгах – тениските на баща ми имат връзка.Дзен е да се върнеш в онова състояние, когато от мрака на нищото пред теб за първи път изплуват нещата с техните цветове и форми.Чисти цветове и форми,които радват окото и те карат да искаш да ги пипнеш.Зад тях още няма нищо,те не са заредени със смисъл.Именно.Дзен е разсимволизирането на света.
Това обаче е по-скоро отговор на въпроса „как”.Онова, което повечето то вас се питат ,вероятно е „защо” дзен?И сте съвсем прави.Онзи,който си е отговорил на „защо”, може да понесе всяко „как”.
Тук вече ме хванахте на тясно.Всеки си има свое лично „защо”,но всички те се пресичат в една точка – хората са изчерпали способността си да се радват.Неуморната машина на целеполагането,която мъкнем със себе си навсякъде, постоянно ни кара да предполагаме, че състоянието на щастие е напред и че се крие зад завоя на някакво постижение.Копнежът да постигнеш нещо те прави неспокоен.А щом го постигнеш се объркваш още повече.Хем не си достатъчно щастлив, хем вече дори не можеш да формулираш копнежа.Дрогираш се с цели, постигането на които ти носи все по-малко удоволетворение.Чувството за тревожност все повече надвива лечебния,спасителен мързел.Партитата са досадни, съвършеното голо тяло до теб не може да те стопли, излизаш от киносалона по средата на филма.Именно това е моето „защо”. Имам нужда от нещо, което да спре мислите, да вдитне иглата от плочата на параноята.Копче или хапче, което да сложи край на цикъла, та после да не ми се налага да търся копче против копчето и хапче против хапчето.Последната дрога, която ще избие махмурлука от предпоследната – взета, за да уталожи болката оттази преди нея.Последната от която няма да има сива сутрин.Дзен. „Срубърно утро. И снежинка не пада къде да е другаде.”
Дзен е „изкуството да бъдеш”, произлязло от сблъсъка на инзийския будизъм,даоизма и сливането на умозрителното с практичното.Това е станало преди около 1500 години, но и да днес никой не е успял дя дяде кратко и ясно обяснение какво точно е дзен.От него произлизат школи за подреждане на цветя, поезията хайку, няколко вида драма и мъжките момчета с кунг футо. Самураите са „много дзен”. Мадона и Аланис Морисет също.Днес за вътрешния дизайн Фен Шуи е това, което до скоро беше Филип Старк.Но въпреки хилядите си разклонения и странични продукти, дзен е свързано много по-малко със самоотбраната и подреждането на маргаритки и постигнеш просветление.
Дзен е единствената религия, която се ебава със същността и божеството си, единствената философия, която си позволява да нареди едно до доруго две противопоставящи се едно на друго твърдения, единствената терапия, която за да те успокои, първо тотално те обърква.Дзен е идеално приложима за циниците, защото в дзен няма нищо свято.Дзен е ежедневната ти дейност. Спри да мислиш и просто вдишай.Дзен не е нещо, което можеш да научиш, а нещо, което трябва да разбереш, че си.
Всъщност дзен е един съвсем практически начин на живот, който цели да отклони фокуса на вниманието ни от абстрактното проумяване на нещо към цялостното му и равномерно изживяване с целия ум.То не е интелектуално или аналитично, а съвсем практическо. Ако си представите, че нормалния т човек изживява всички събития във живота си като през стъкло, това стъкло обикновено е замъглено, изпръскано, издраскано или излято на вълнички от различните емоции – гняв, огорчение, предразсъдъци, болезнена привързаност към неща и хора.Дзен не отговаря какъв е светът зад стъклото, а предлага да свалите стъклото.
Всичко това е много хубаво, сигурно си казвате вие, но има някакво уловка, нали? Ако има линия на мислене и поведение, която предлага решение на всички проблеми „просто така”, докосване до тази абсолютна реалност и освобождаване от болката и напрежението, как така целият свят отдавна не е станал дзен?
Ами да има нещо такова.Постигането на това блаженство или – да се спрем на най-използваните дзен термини – постигането на самадхи /изпразване на съзнаието, сливане между обект и субект/, след което идва кеншо/внезапното просветление/, може да отнеме цял един живот. Е, сами забелязвате дзен не е много пригоден за нашата динамична и истерична епоха, в която средният телевизионен кадър продължава секунда и половина, и човек се фрустрира когато трябва да задържи вниманието си върху едно и също нещо повече от пет минути.
Основно за практиката на дзен е седенето в дзадзен – повторяемата до безкрайност всекидневна медитация, една от основните техники при които е „отброяването на вдишванията”. Вдишваш издишваш/стараеш се да го правиш само с долната част на корема/, отброяваш едно, вдишваш издишваш, отброяваш две.И така до десет.Целта е да не мислиш за нищо.Нито за бирата, която се изстудява в хладилника, нито за Виржини Ледойен, нито за това , че ще изпуснеш срока за онзи материал, ако не седнеш да го напишеш веднага.Нито за това, че – браво, ето, в момента не мислиш за нищо.Пробвай.Някъде на три ще ти се наложи да почнеш отначало.Ако след една година занимание с дзен можеш да го докараш до седем, браво на теб.Впрочем гледай да не си казваш браво.Основното в дзен е , че не трябва да мислиш за целта.
Дзен е да се научиш да правиш нещата без цел.Когато мажеш филия, това не е подготовка за изяждането й.Мазането на филия трябва да е самодостатъчен акт, също толкова смислен и заслужаващ цялата ти концентрация, колкото срязването на синята жичка, за да обезвредиш бомба, която ще отнеме живота на хиляди чакащи на летището.
Можеш да преминаваш през деня си следвайки една проста посока – да правиш това, което трябва да се направи, да ядеш когато стомахът ти застърже и да премигваш, когато пресънат очите ти.Толкова е просто. Можеш да минаваш през живота с малко повече ирония и с едно наум относно важността на всичко, да прережеш нетърпението с опит да се наслаждаваш на самото чакане – като го изпълваш с безполезни дейности, чиято цел е да се отучиш да налагаш цел.
Съществуваме единствено във взаимовръзка с останалата вселена, и това, което ни отделя от нея, е дъхът ни – една врата, която се отваря навън и навътре.Грешка е да се смята, че аз съм тук а ти там.Едно нещо е и не е едновременно.Ако разбиеш ябълката на атоми, разликата между ябълката и не-ябълката изчезва.
Когато го проумееш, ще размиеш границата между аз-а и всичко останало, ще се разтвориш в околния свят и ще проумееш, че личността е флуидна, преливаща извън границите си, че азът е просто момент на преживяване на действителността по определен начин и че склонността ни да се схващаме като отделни ,независими единици е основната причина за всичките ни нещастия.
Баща ми е искал да видя първо него.Обаче така и не проумял, че една от основните грешки на развитата цивилизация е предубеждението „аз съм тук, а ти си там”.И че всъщност е искал той да ме види достатъчно ясно.За да види себе си.
Струва ви се превзето?Склонни сте де се изсмеете на поетичността и абсурдизма във фрази от типа „Какъв е звукът от пляскане с една ръка”?
Обаче не се смяхте на Йода, нали?
А той беше от полиуретан.


Ина Григорова

басси фешъна

този сезон съм на кубинки с камуфлажка

мисля че много ще ми ходят на мотора като осъдя медияпул

чудя се дали да си татуирам нещо на прасеца под коляното

някой цитат на тери прачет би направил впечатление

разбира се никой не знае кой е тери прачет

но аз ще обeсня на който се интересува

marri_ana написа:

Забравила си да й сложил по една розова панделка на плитките...ама така, че да висят крайщата надолу...

momo написа:

За пръв път виждам движещи се кукли.