За създаването на съвременния български литературен език

Как е създаден съвременният българският литературен език?

През Възраждането, няколко български диалектни форми спорят за правото да поставят началото на новобългарския книжовен /литературен/ език. Докато в първата половина на века леко преимущество имат западните, включително македонско-шопски говори, то след 1840 г. решително се оформя становището, че за основа трябва да бъдат приети източнобългарските говори - главно централнобалканските, на които се издават повечето книги и печатни материали.

Сторми,

не е съвсем така. От началото на века започва националното осъзнаване на българите, венец на което на "Българската граматика" на Неофит Рилски, родом от западните краища. През първата половина на века борбата е била главно насочена за утвърждаване на българския език в обучението. Много спорове са се водили каква да бъде литературната норма. Естествено главните прения са били в Цариград и Влашко и сред емигрантите, но вече е имало и български училища и гимназии.

Спор се е водил и върху това кое наречие да залегне в основата на новобългарския език. Някои, като Партений Зографски са държали на македонското наречие, други дори на шопското.

Обаче главен препъникамък е бил въпросът за члена - да го има ли или да го няма.

Ако искаш, ще спрем. Обаче:

Македонците са били добре представени и в цариградската, и в руската емиграция. Споровете са се водили тъкмо защото цялата българска общност е представлявала едно. Въпросът за члена е бил много важен поради следните причини:
1/ членът съществува само в българския, за разлика от другите славянски езици. Това е дало повод на някои книжовници /главно под влияние на сърбина Огнянович и руснаците Венелин и Соловьов/ да не го приемат, докато Васил Априлов, Неофит Рилски и Гаврил Кръстевич твърдо стоят зад члена.
2/ Раковски предлага някакъв смесен вариант, който обаче е бил неприемлив, в по-късните си творби той също приема члена.
3/ формата на члена е била много важна, защото тя е характеризирала както западните говори - окончания на "о" и "а", така и източните "ът" и "а", както и вариантите със старобългарските букви.

Споровете за книжовния вариант на езика се водят точно през 50-те и 60-те години на 19-ти век. Някои са държали на един говор, други са предлагали смесен вариант. Кузман Шапкарев например е използвал смесения вариант, нещо средно между източния говор и македонското наречие.Константин Миладинов отначало пише на стружко наречие, но после постепенно започва да използва и източнобългарски форми и пр. - това още в края на 50-те и началото на 60-те.

Българската идентичност на славянското население в македонските земи е доказана отдавна, между другото именно поради граматичните особености на члена.

Разбира се, че българската общност в емиграция през 19 в-к е представлявала едно - то няма как иначе. Те очевидно са произхождали от балканските провинции на османската империя, говорели са славянски език и са изповядвали православието.

Между славянските езици е имало доста отлики по това време. Не само носители на източните български говори не са могли да се разбират много с македонци и шопи, ами и в съседни области са говорили по различен начин. Българската идентичност обаче е била чувствана силно тъкмо поради особеностите на народните говори, в които са изчезнали падежите и са се появили членовете - още в ранната фаза на османското владичество.

Като си казал, ще спрем.

Би било интересно първо да я назовеш, а после да я цитираш. В този род литература покрай интересните факти има много предъвканата фактология, а често се появат и подвеждащи твърдения, така че не винаги си падам. Една добра монография за мен е фокусирана изцяло върху извора и го цитира и преразказва обстойно.

Не става въпрос за монография, а за различни източници. Ако имаш интерес, ще ти пратя списък в ЛБ.

Stormy Sky написа:

Rhino написа:Българската идентичност обаче е била чувствана силно тъкмо поради особеностите на народните говори.

Това твърдение не подлежи на доказване.

Rhino написа:Ако имаш интерес

Изключително слаб. Знам си стоката.

Най-добре да си лафим за нещо друго, в друга тема.

Идвай да играем на думички.

Archbishopric of Ohrid --------------------------------------------------------------------------------

Archbishopric of Ohrid or Archbishopric of all Bulgaria or was an autonomous Bulgarian Orthodox Church under the tutelage of the Ecumenical Patriarch of Constantinople between 1019 and 1767. In 972, Byzantine Emperor John I Tzimisces conquered and burned down Preslav capturing Bulgarian Tsar Boris II. The Patriarch Damyan managed to escape, initially to Sredetz in western Bulgaria. In the coming years, the residence of the Bulgarian patriarchs remained closely connected to the developments in the war between the next Bulgarian monarchist dynasty, the Comitopuli (Samuel), and the Byzantine Empire. Thus, the next Patriarch German resided consecutively in Moglena and Voden (Edessa), and Prespa . Around 990, the last patriarch, Philip, moved to Ohrid , which also became the permanent seat of the Patriarchate.

After the fall of the First Bulgarian Empire, the Emperor Basil II acknowledged the autocephalous status of the Bulgarian Orthodox Church and by virtue of special royal decrees set up its boundaries, dioceses, property and other privileges. The Archibishopric was seated in Ohrid (FYROM) in the Byzantine theme of Bulgaria and was established in 1019 by lowering the rank of the autocephalous Bulgarian Patriarchate and its subjugation to the jurisdiction of the Patriarchate of Constantinople.

After 1018 the First Bulgarian Empire had been subjugated by the Byzantines the Emperor Basil II acknowledged the autocephalous status of the Bulgarian Orthodox Church and by virtue of special royal decrees set up its boundaries, dioceses, property and other privileges. The Archibishopric was seated in Ohrid in the Byzantine theme of Bulgaria and was established in 1019 by lowering of the rank of the autocephalous Bulgarian Patriarchate and its subjugation to the jurisdiction of the Patriarchate of Constantinople. Although the first appointed archbishop (John of Debar) was a Bulgarian, his successors, as well as the whole higher clergy, were invariably Greeks, the most famous of them being Saint Theophylact of Bulgaria (1078-1107).

Greek language quite early replaced Old Bulgarian as the official language of the Archbishopric. All documents and even hagiographies of Bulgarian saints, for example the hagiography of Saint Clement of Ohrid, were written in Greek. Despite this, the Slavonic liturgy was preserved on the lower levels of the Church for several centuries. The autocephaly of the Ohrid Archbishopric remained respected during the periods of Byzantine, Bulgarian, Serbian and Ottoman rule and the church continued to exist under the name “Archbishopric of the Justiniana Prima and all Bulgaria” until its unlawful abolition in 1767. *


* The Synodicon of Tsar Boril states that the Archbishops of Ohrid are subordinated to the Turnovo Patriarchate.

Stormy Sky написа:Това е писано или превеждано от българин

Това е публикувано от грък в гръцки сайт за Македония.

Stormy Sky написа:

Rhino написа:

Stormy Sky написа:Това е писано или превеждано от българин

Това е публикувано от грък в гръцки сайт за Македония.

Значи не можем да имаме претенции на патриотична основа към някои съседни заведения

Абсюлемон.

Stormy Sky написа:https://www.youtube.com/watch?v=2c0nz056unw

Биват.

Stormy Sky написа:Бретонец, но е слаба ракия

Я виж по-добре тук:

https://www.youtube.com/watch?v=kHDNwDSslvo

Тоя е определено много по.
Харесваш ли ирландска музика?

Три скършени карамфила

Празникът на едно българче свърши бързо вчера, полицията пазеше политиците
Велиана Христова

Беше в самия край на официалното тържество за 24 май пред Народната библиотека в столицата вчера, когато дикторът вече бе приканил гражданите да поднесат цветята си пред паметника на Светите братя. Едно момиченце на 6-7 години, пременено с най-хубави дрешки, треперещо от възбуда, излезе иззад скупчилите се при загражденията хора и тръгна напред. Към паметника. В ръчичката си трепетно стискаше три карамфила.
Един от цивилните охранители, който стоеше наблизо, с неочакван скок се хвърли към детето, издърпа го грубо назад, то се стъписа и сепнато, с уплашени очи се върна, понечи да се скрие и накрая потърси сигурност зад гърбовете на хората. Продължаваше да стиска здраво трите карамфила в ръчичката си, единият се прекърши в нечий гръб и клюмна. Още не бяха отзвучали звънките гласчета, изпълнили пред микрофона гордото "Аз съм българче". На възмущението на няколко души наоколо охранителят отговори през зъби: "Е какво, сега вече до довечера може да поднасяте цветя, ако искате". След това не видях детето сред хората, които чакаха в редица да сложат букетите си на пиедестала.
Градинката около паметника бе очертана с железни ограждения, зад които хората се бяха скупчили да видят и чуят тържеството. Полицаи и цивилни охранители стояха отвътре през всеки метър, като да бяха на протест пред парламента. А отвън стояха столичани с цветя. Говориха само политици. Не учители, не учени, не университетски преподаватели. Само политици. Техните венци за Първоучителите бяха тържествено обявени и въздигнати от гвардейци до паметника. Включително венците от Министерството на отбраната и от Генщаба. След това, накрая, дикторът съобщи вече не тъй тържествено: "Венци от Българската академия на науките, от Софийския университет, от Синдиката на българските учители".
Колко различни неща могат да покажат цветята! Отрадно е, когато политиците тъй единно славят България и нейната култура в най-прекрасния български празник, когато целият народ изпълва улиците с чисто сърце и ведро лице. Но дали поне в деня на духовността няма начин да бъде даден приоритет на българските храмове на знанието - БАН, родена преди новата ни държава, и Софийския университет - отворил врати веднага след нейното създаване? Не може ли да им се даде водещата роля в "държавния протокол" поне в деня на буквите, на знанието, на науката?
Хубаво е полицията да бди за сигурността на празниците ни, но е добре да не го прави така натрапчиво. Поне на 24 май. Защото празникът на едно дете свърши вчера с три прекършени карамфила. Политиците и полицаите си бяха отишли.

25.05.2009