Осем кандидат-евродепутати са от ДС
Най-много са от Съюз "Защита", агенти има в ДПС и БСП
Осем от кандидатите за евродепутати са били агенти на Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията. Това съобщиха от Комисията по досиетата. От там уточняват, че са проверили 126 лица, присъстващи в листите на различните партии. 89 не подлежат на проверка.
От уличените за връзки с бившите репресивни служби най-много кандидат-евродепутати има Съюзът на патриотичните сили “Защита”.
Те са трима:
1. – ІІ -ят в листата Христо Мермерски,
2. – ІХ-ят Николай Захариев
и последният
3. – 17-ти Йордан Величков.
Има и един водач на листа:
4. – Александър Маринов от партия “Българска социалдемокрация”.
Останалите са:
5. – Юнал Лютфи – 17-ти в листата на ДПС;
6. – Евгени Кирилов – 4-ти в “Коалиция за България”;
7. – Станислав Станилов – 6-ти в “Атака”
и
8. – Христо Матанов – 17-ти, коалиция “Напред”.
Дела и документи
Александър Маринов е вербуван през 1983 г. Бил е съдържател на явочна квартира с псевдоним “Майстора”. Дейността му е осъществявана в рамките на Софийско главно управление на МВР – ДС. Няма данни да е снет от оперативен отчет.
Евгени Кирилов е вербуван през 1966 г. През годината са го ръководили четирима оперативни служители. Бил е секретен сътрудник с псевдоним “Манчев”. По документи “лицето е изучаван с цела да бъде назначен на работа в Разузнавателно управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана от 12.09.1972 г.”, но още същата година “изучаването е преустановено”. От 1 февруари 1978 г. агент Манчев е на ръководство на Първо главно управление на ДС. Делото му е закрито през 1985 г. Запазени са собственоръчно писани документи, докладни записки от ръководилия го оперативен работник, както и писмо от 14.05.1990 г. на Национална служба за защита на Конституцията, че материалите за лицето ще бъдат унищожени по начина, указан в Заповедта за работа с агентурата.
Йордан Величков е щатен сътрудник. Работел е в РУ на ГЩ, отдел “Поръчения” и отдел ХV. През декември 1970 г. е назначен за оперативен работник. Следват няколко преназначения - две години по-късно за о.р. (зам. н-к по направление в ХV отдел), през 1976 г. – за помощник н-к отдел Х; 1978 г. – за помощник н-к отдел ХV; 1980 г. – за разузнавач V степен в отдел ХV, през 1990 г. – разузнавач ІV степен в отдел ХV. Със заповед от 01.11.1991 г., считано от 15.10.1991 г. е уволнен и зачислен в запаса по разпореждане.
Николай Захариев е вербуван през 1981 г. Бил е агент, “Борисов” е неговият псевдоним. Снет е от оперативен отчет през 1990 г.
Станислав Станилов също е бил агент, работил като “Светлин” във Второ главно управление на ДС. Вербуван е през 1986 г. И той е снет от отчет през 1990 г.
Агент “Петър” - Христо Матанов, е вербуван през 1982 г. Няма данни кога е снет от оперативен отчет, но се пази писмо от 28.02.1990 г. с предложение за унищожаване на материалите за агент “Петър”.
Христо Мермерски е вербуван през 1973 г. Бил е агент и секретен сътрудник към ДС и ПГУ с псевдоним “Чавдар”. Досието му съдържа собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители и други. Снет е от действащия оперативен отчет през 1985 г.
Юнал Саид Лютфиев е вербуван от двама подполковници – Нешо Кабаджов и Панайот Панайотов от Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана. Привлечен е за секретен сътрудник към Разузнавателното управление към Генералния щаб на Министерството на народната отбрана през 1965 г. Две години и половина по-късно е прехвърлен на ръководство във Второ управление на Комитета за държавна сигурност при МВР.
Двайсет години е работил с псевдонима “Мурад”, а от февруари 1985 г. е “Сидер”. Документите, въз основа на които е установена принадлежността му към органите, са собственоръчно написано обещани за доброволно сътрудничество в РУ на ГЩ при МНО; един собственоръчно написан писмен доклад от агент “Мурад”; агентурни сведения, документи за получени възнаграждения; рапорти от ръководилите го оперативни работници и др. На 7 март 1967 г. работата със секретния сътрудник е прекратена от РУ към ГЩ на МНО и личното и работното му дело са свалени от отчет и са предадени на Второ управление на Комитета за държавна сигурност. Личното дело съдържа документи до 11 февруари 1991 г.
четвъртък, 21 май 2009
Най-много са от Съюз "Защита", агенти има в ДПС и БСП
Осем от кандидатите за евродепутати са били агенти на Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията. Това съобщиха от Комисията по досиетата. От там уточняват, че са проверили 126 лица, присъстващи в листите на различните партии. 89 не подлежат на проверка.
От уличените за връзки с бившите репресивни служби най-много кандидат-евродепутати има Съюзът на патриотичните сили “Защита”.
Те са трима:
1. – ІІ -ят в листата Христо Мермерски,
2. – ІХ-ят Николай Захариев
и последният
3. – 17-ти Йордан Величков.
Има и един водач на листа:
4. – Александър Маринов от партия “Българска социалдемокрация”.
Останалите са:
5. – Юнал Лютфи – 17-ти в листата на ДПС;
6. – Евгени Кирилов – 4-ти в “Коалиция за България”;
7. – Станислав Станилов – 6-ти в “Атака”
и
8. – Христо Матанов – 17-ти, коалиция “Напред”.
Дела и документи
Александър Маринов е вербуван през 1983 г. Бил е съдържател на явочна квартира с псевдоним “Майстора”. Дейността му е осъществявана в рамките на Софийско главно управление на МВР – ДС. Няма данни да е снет от оперативен отчет.
Евгени Кирилов е вербуван през 1966 г. През годината са го ръководили четирима оперативни служители. Бил е секретен сътрудник с псевдоним “Манчев”. По документи “лицето е изучаван с цела да бъде назначен на работа в Разузнавателно управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана от 12.09.1972 г.”, но още същата година “изучаването е преустановено”. От 1 февруари 1978 г. агент Манчев е на ръководство на Първо главно управление на ДС. Делото му е закрито през 1985 г. Запазени са собственоръчно писани документи, докладни записки от ръководилия го оперативен работник, както и писмо от 14.05.1990 г. на Национална служба за защита на Конституцията, че материалите за лицето ще бъдат унищожени по начина, указан в Заповедта за работа с агентурата.
Йордан Величков е щатен сътрудник. Работел е в РУ на ГЩ, отдел “Поръчения” и отдел ХV. През декември 1970 г. е назначен за оперативен работник. Следват няколко преназначения - две години по-късно за о.р. (зам. н-к по направление в ХV отдел), през 1976 г. – за помощник н-к отдел Х; 1978 г. – за помощник н-к отдел ХV; 1980 г. – за разузнавач V степен в отдел ХV, през 1990 г. – разузнавач ІV степен в отдел ХV. Със заповед от 01.11.1991 г., считано от 15.10.1991 г. е уволнен и зачислен в запаса по разпореждане.
Николай Захариев е вербуван през 1981 г. Бил е агент, “Борисов” е неговият псевдоним. Снет е от оперативен отчет през 1990 г.
Станислав Станилов също е бил агент, работил като “Светлин” във Второ главно управление на ДС. Вербуван е през 1986 г. И той е снет от отчет през 1990 г.
Агент “Петър” - Христо Матанов, е вербуван през 1982 г. Няма данни кога е снет от оперативен отчет, но се пази писмо от 28.02.1990 г. с предложение за унищожаване на материалите за агент “Петър”.
Христо Мермерски е вербуван през 1973 г. Бил е агент и секретен сътрудник към ДС и ПГУ с псевдоним “Чавдар”. Досието му съдържа собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители и други. Снет е от действащия оперативен отчет през 1985 г.
Юнал Саид Лютфиев е вербуван от двама подполковници – Нешо Кабаджов и Панайот Панайотов от Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана. Привлечен е за секретен сътрудник към Разузнавателното управление към Генералния щаб на Министерството на народната отбрана през 1965 г. Две години и половина по-късно е прехвърлен на ръководство във Второ управление на Комитета за държавна сигурност при МВР.
Двайсет години е работил с псевдонима “Мурад”, а от февруари 1985 г. е “Сидер”. Документите, въз основа на които е установена принадлежността му към органите, са собственоръчно написано обещани за доброволно сътрудничество в РУ на ГЩ при МНО; един собственоръчно написан писмен доклад от агент “Мурад”; агентурни сведения, документи за получени възнаграждения; рапорти от ръководилите го оперативни работници и др. На 7 март 1967 г. работата със секретния сътрудник е прекратена от РУ към ГЩ на МНО и личното и работното му дело са свалени от отчет и са предадени на Второ управление на Комитета за държавна сигурност. Личното дело съдържа документи до 11 февруари 1991 г.
четвъртък, 21 май 2009
