Има ли шанс да изградим социална държава?
Венелина Попова
Чакам реда си пред банкомат, пред мен възрастен човек си взема картата, но машината не пуска банкноти. Мъжът ме моли да прочета остатъка в сметката му, виждам, че разполага с 5 лева и 70 стотинки. “А защо не мога да ги изтегля?”-пита отново с надежда възрастният човек. Обяснявам му, а в това време ме залива вълна от гняв и срам. Мъжът си тръгва с клюмнала глава и натежали рамене…а преди това едва рече (не мога да опиша безнадежността в очите му): “Виждате ли докъде стигнахме, госпожо, да не можем нито хляба, нито лекарствата да си купим!?”
Час по-рано чух в прегледа на печата по “Хоризонт”, а след това прочетох и в един от централните вестници, че държавата възнамерява да отпусне тавана на пенсиите. Защото сега хората, които получавали най-високите (от порядъка на 700 лева) са внасяли по-големи осигуровки и сега един вид са ощетени. От друга страна трябвало да се постигне равнопоставеност между тези, които са се пенсионирали преди 2010 година и тези, които щели да “излязат в заслужен отдих” (цитат от публикацията) след 01 януари следващата година. Още повече, че в комисията по дискриминация имало жалба, струва ми се, от сдружението на летците в България.
Браво, казах си. Ето, държавата мисли за гражданите си. Разбира се, че няма да остави хората с високи пенсии да се гърчат от несправедливостта на системата-едни ще получават 700 лева, пък други-утре 800, че и повече, като и едните, и другите са внасяли еднакво в осигурителната ни система. Това се вика справедлива държава, повтарям си го, а на устата ми… ама, хайде, да спазим добрия тон.
Как така, господа министри, и най-вече вие, господин Дянков, делите гражданите си и съответно справедливостта си към тях?! Защо заявихте неколкократно, че тежката бюджетна година и кризата ще ви позволи да мислите за увеличение на пенсиите едва от средата на 2010 година, а изведнъж решихте да проявите внимание към най-заможните пенсионери. А в същото време подминахте с мълчание, да не кажа по-тежка дума, тези близо един милион българи, които получават най-ниската пенсия в държавата. И стана така, че без да искате, предполагам, политиката ви продължи традицията на предишния кабинет и на министър Масларова. Щото и “социалистите” много мислеха за бедните, пък по време на техния мандат ножицата на пенсиите се разтвори още повече в полза на високите. На хората с ниски доходи пък госпожа Масларова препоръча да си продадат жилищата, вместо да чакат държавата да сe погрижи за тях. И това, ако не е цинизъм, намерете друго, по-подходящо определение.
В комисията по дискриминация имало жалба от летците, а може би и от други професионални съсловия. Обаче няма кой да напише жалба от името на тези един милион обречени възрастни българи, които наистина, господин министър, се гърчат между живота и смъртта. И проклинат дните, които им остават, вместо да се радват на спокойни старини. В комисията по дискриминация, а предполагам и в кабинета, знаете, че пенсия за прослужени години, която е по-ниска от прага на бедност, си е чиста проба дискриминация, позволявам си (не за първи път) да го нарека и геноцид, с пълното съзнание за тежестта на обвинението към държавата.
За 2007 година официалният праг на бедност бе около 230 лева, за миналата-не знам, за тази-още по-малко. Да кажат от Националния статистически институт. При всички случаи ще излезе, че най-ниските пенсии са около два пъти по-ниски от този праг, ерго…? Някой от кабинета е длъжен да обясни тази политика и аргументите за нея. Финансовият министър обруга предложенията, които дойдоха от страна на президентството, за промяна на плоския данък и за по-нисък ДДС върху лекарствата. Даже ги нарече малоумни.
Не желая да коментирам дали политиката на президента граничи с популизъм. Макар че какво пречеше тези предложения да дойдат от съветниците и експертите на държавния глава година или две по-рано? Но е истина, че в социалните държави има диференциран данък върху доходите и богатите внасят в хазната повече. Това е най-нормалното, друг е въпросът как държавата успява да си прибере дължимото.
Не се наемам да коментирам и доколко е справедливо ДДС върху лекарствата да е по-нисък, отколкото върху останалите стоки и услуги, и дали подобни данъчни преференции не трябва да има и в други сектори. Обаче е факт, че България е най-бедната страна в ЕС и с най-застаряващото население, в този смисъл е дори излишно да се припомня, че възрастните хора се нуждаят еднакво от лекарства и здравни грижи.
По данни на IMS Health Bulgaria страната ни е сред държавите, в които личните разходи на пациентите за лекарства са сред най-високите в Европа – 56 процента от общите разходи за лекарства. “В същото време очакванията на обществото, формирани върху основния принцип на системата на здравното осигуряване у нас – плащат всички, а ползват нуждаещите се – значително се разминават с реалността. А тя е, че на практика нуждаещите се от лекарствено лечение сами заплащат значителна сума от джоба си, за да го получат, поради което е налице нарастващо разочарование на българите от здравната система и нейните възможности да им осигури необходимото фармацевтично лечение”. България е на последно място сред страните в ЕС по показател “публични разходи за лекарства за домашно лечение на глава от населението”.
Ако в Германия държавата плаща годишно по 314 евро на човек за домашно лечение, в Чехия и Словакия-около 120, то у нас сумата е едва 20 евро. Резултати от социологическо проучване за удовлетвореността на българските пациенти от достъпа им до лекарства, проведено в България през октомври 2008 година показва, че “разходите за лекарства затрудняват семейния бюджет на 70 процента от анкетираните, 18 процента от запитаните дори са прекратявали лечение по финансови причини, а 87 на сто искат държавата да заплаща по-голяма част от стойността на лекарствата им”.
Това е част от реалността у нас и ако кабинетът иска да я подмине, може да го направи. Но тогава това би било публично признание, че сегашното управление и мнозинство се отказва от идеята за социална държава. Каквито са повечето страни в ЕС. И да ни кажат да се спасяваме поединично. Както беше досега.
сряда, 16 септември 2009
/ не се използва думата "другар".
