IN MEMORIAM

В тези скръбни часове е добре да си припомним горчивите слова на саудитския журналист Абдел Рахман ар-Рашид, цитирани от незабравимата Фалачи.

„Факт е, че не всички мюсюлмани са терористи, но също така е факт, че всички терористи са мюсюлмани. Тези, които взеха за заложници децата от Беслан са мюсюлмани. Тези, които отвлякоха и убиха дванайсетте непалци, са мюсюлмани. Тези, които взривиха луксозните жилищни комплекси в Риад и Кхоба, са мюсюлмани. Тези, които отвличат заложници и ги колят, са мюсюлмани. Тези, които осъществяват самоубийствени атентати, са мюсюлмани. Бин Ладен е мюсюлманин. Нищо ли не ни казва това за нас самите и за нашето общество?“. И по-нататък: „Шейх Юсуф ал Карадави, баща на две деца, които, пазени от английската полиция, учат в невярната Великобритания, оправдава или направо възхвалява убийствата на цивилни американски граждани в Ирак. Питам се как би погледнал в очите майката на Ник Бърг. Питам се също как си представя, че могат да му повярват, когато заявява по телевизията, че ислямът е мирна, състрадателна и толерантна религия. Ние, мюсюлманите, сме болни. Наистина болни, и болестта ни е много сериозна. Трябва да я лекуваме.

Бедата е, че за да бъде лекувана една болест, тя първо трябва да бъде открита, трябва да си признаеш, че я имаш. Но никой не го признава. Никой не казва, че е болен“. И накрая: „Ние няма да изчистим името си, ако не признаем, че тероризмът е едно изцяло ислямско зло. Няма да можем да освободим, да реабилитираме нашата младеж, ако не се противопоставим на шейховете, които, за да постигнат някаква идентичност, позират като революционери, по-скоро като псевдореволюционери, и изпращат на смърт чуждите деца. Но собствените си деца изпращат на обучение в американските и европейските университети…“










Бог да прости мъртвите и да вдъхне вяра и упование на живите.

Нанси.

R.I.P.

Ленърд.


https://www.youtube.com/watch?v=YrLk4vdY28Q

White Northern Rhino

http://www.mediapool.bg/pochina-posledniyat-mazhki-byal-nosorog-na-zemyata-news276954.html

Джордж старши.

https://eu.usatoday.com/story/news/politics/2018/11/30/george-h-w-bush-dead-94/544336002/

Преди 100 години спря да тупти сърцето на най-младия президент на Съединените американски щати. Най-младия, но и най-колоритния. Като метеор премина той по политическия небосклон на най-голямата световна демокрация, без да спира да удивлява, очарова и тревожи всички и всичко около себе си.

Той не изграждаше стени – копаше канали. Не пораждаше вътрешни кофликти – уреждаше международни такива. Не правеше евтини шоута – изнасяше истински спектакли. Опиваше се се от своите идеи, не от своите пороци. Не се церемонеше с корупията, защото бе разбрал, че тя няма цвят, но пък притежава – при това твърде специфичен – мирис. Не му влияеше и най-кресливият фалцет, понеже знаеше какво да му противопостави – тихо говорене, придружено с убедителни аргументи.

Готов беше да се изправи срещу което и да е предизвикателство, независимо дали поднесено от природата или съдбата. Син на висшето общество в Нова Англия, той бе готов да прегърне и просто същестуване в прерията. Болнав и слаб по природа, се превърна в герой при Испано-американската война. Сам чудо на природата, бе влюбен във всички форми на живот, изобретени от Създателя. Боец по дух, той бе готов да се сражава за своите идеали. За властта на закона – дори против прищевките на Рокфелер и Морган. За достойнството на труда, който не е по-малко ценен от капитала. За величието на Америка, чията сила се състояше – тогава още повече от сега – в моралните принципи на християнска държава. И в умението тези принципи да бъдат отстоявани на световната сцена, където – особено в епохата на империализма – те шяха да бъдат заменени от други сили с по-други принципи.

Той не спираше и за миг по своя път. Имаше моменти, когато търпеше поражения, идваше време, когато надценяваше възможностите си. Но дори и тогава предпочете да запази детската си непосредственост, вместо да плати дан на политическото лицемерие. И успя да си създаде паметника неръкотворен в сърцата на милиони съотечественици и почитатели по света, дълго преди на бъде увековечен в Маунт Ръшмор, ведно с тримата си велики предшественици.

Защото подобно на тях, той не само беше, но и се чувстваше президент на цялата нация.

Жак.

https://www.telegraph.co.uk/news/2019/09/26/former-french-president-jacques-chirac-dies/

Владимир.

https://www.bbc.com/russian/news-50203904

Коби.

https://www.sportal.bg/news.php?news=825093