Министрите с високи заплати - да не вземат под масата
Доц. д-р Иван Тодоров, е основател и управляващ съдружник на една от най-големите адвокатски кантори в България - "Георгиев, Тодоров и Ко". Днес коментира връзката между възнагражденията за висши представители на властта и корупцията.
"Представете си министър, завършил престижен чужд университет, работил в известна компания или банка, където е получавал примерно към 20 000 евро месечна заплата. При това знае перфектно 3 езика. И смятате, че ще стане министър за 2000 лв. заплата, т.е. за 20 пъти по-малко от досегашния си доход?!
И че няма да взема подкупи? Да, може и да не взема - ако има потомствено богатство. Или е натрупал достатъчно пари и е пред пенсия и е решил, че може да си позволи да работи само за слава. Но това са много редки случаи. Голямата част кадърни българи обаче са в активна възраст и практически липсват потомствени аристократи с повече от достатъчно пари. В такъв случай, за да привлечеш кадърен и високообразован човек, ясно е, че той ще заеме политически или висок държавен пост с ясното съзнание, че ще взема подкупи. Иначе и в най-баналния бизнес или при работа в чуждестранна фирма той би изкарвал доста повече пари.
Изправяме се пред крещящо лицемерие - на министрите се дава заплата на секретарка в частна фирма и се заявява, че се очаква от тях да са честни? Майтап. Но изглежда, България е пълна с немалко наивници, които вярват в това.
Минималната заплата, която трябва да получава един министър, не трябва да е по-ниска от 20 000 евро.
Минималното възнаграждение за зам.-министър и шеф на агенция не бива да е по-малко от 12 000 евро. Минималната заплата на съдия от Върховните съдилища трябва да е поне 10 000 евро. Пенсиите на всички министри и зам.-министри, които са изкарали пълен мандат, би следвало да са между 3000 и 5000 евро. Подобни следва да са и пенсиите на достигналите пенсионна възраст магистрати. По този начин всички, които са работили честно и упорито, могат да разчитат на почти 100% материално осигурено бъдеще.
Първото възражение, което ще се направи, е откъде ще се вземат пари за толкова високи заплати.
Ами направете една елементарна сметка. Министрите, зам.-министрите и шефовете на агенции са стотина човека. Средно по около 15 000 евро и по 12 месеца. Получава се сума под 20 млн. евро на година.
Дори след години да се прибавят пенсиите на всички министри и зам.-министри, изкарали пълен мандат, сумата ще е несъществена за държавния бюджет. А само вземането на оптимални решения поради намаление на корупционната практика ще доведе до поне 2-3 милиарда евро годишно допълнителни приходи или спестени разходи за бюджета. Извън това бизнесът харчи минимум следните суми за подкупи:
- По мои оценки министри, но не задължително от отиващото си правителство, са заработвали минимално по 4 млн. евро годишно, и то след като се отчетат в партийните си централи. Нещата в ресурсните министерства са няколко пъти по-високи;
- 1,4 млн. евро е минималната сума, която може да заработи зам.-министър или шеф на агенция годишно.
- По този начин само подкупите към министри, зам.-министри и шефове на агенции са над 15 пъти повече, отколкото би била сумата, която ще отиде за раздаването на упоменатите високи заплати!
В някои държави високите премии за постигналите успех в своя сектор министри и зам.-министри са факт и водят до бърз разцвет на икономиката. Например такава държава е Виетнам - вече най-атрактивната държава за инвестиции, а също и най-бързо и трайно развиващата се голяма икономика в света - Китай.
След време, когато в България има “стари пари” и хора, проявили се успешно в частния сектор и са с чисто минало, заплатите за хората на висши държавни постове може би няма да са от такова значение.
Наивно е да мислим, че увеличението на заплатите само по себе си ще реши въпроса с подкупите.
Но без увеличението им по никакъв начин няма да се преборим с корупцията. Ако към увеличението на заплатите се прибавят мерки от рода на:
- Премахване на текста от Наказателния кодекс, предвиждащ провокация към подкуп. По този начин ще се даде възможност на правоохранителните органи да ловят склонните към подкуп висши държавни чиновници и магистрати. След като в САЩ мярката е изключително ефективна, не виждам защо да не бъде ефективна и в България.
- Рязко намаляване на разрешителните режими. На първо време е най-лесно да се премахнат противозаконно въведените (непредвидени в закон) лицензионни режими, които неколкократно надхвърлят по брой законните.
- Европейските пари да се разпределят с участие на авторитетни европейски фирми.
- Много по-широко въвеждане на фигурата на “мълчаливото съгласие” в случаите, когато администрацията в нарушение на закона не се произнася в срок. В тези случаи следва да се помисли и за неограничена материална отговорност на непроизнеслите се в срок длъжностни лица.
- Създаване на специализирани звена за борба с корупцията при правоохранителните органи и осигуряване на материални стимули при разкриване на подкупи.
Необходимо е да се помисли и за сериозни материални стимули за тези, които дадат информация за разкриване на подкуп. Това трудно ще доведе до набедяване, защото за да се докаже един подкуп, са необходими железни доказателства - белязани пари, претърсване и изземване, съчетани със записи от специални разузнавателни средства.
Необходими са по-високи наказания за подкупи на висшите държавни служители и висшите магистрати.
Защо държавата не предприема тези очевадни мерки си остава “тайна”. Единственото обяснение е липсата на желание за борба с корупцията."
Доц. д-р Иван Тодоров, е основател и управляващ съдружник на една от най-големите адвокатски кантори в България - "Георгиев, Тодоров и Ко". Днес коментира връзката между възнагражденията за висши представители на властта и корупцията.
"Представете си министър, завършил престижен чужд университет, работил в известна компания или банка, където е получавал примерно към 20 000 евро месечна заплата. При това знае перфектно 3 езика. И смятате, че ще стане министър за 2000 лв. заплата, т.е. за 20 пъти по-малко от досегашния си доход?!
И че няма да взема подкупи? Да, може и да не взема - ако има потомствено богатство. Или е натрупал достатъчно пари и е пред пенсия и е решил, че може да си позволи да работи само за слава. Но това са много редки случаи. Голямата част кадърни българи обаче са в активна възраст и практически липсват потомствени аристократи с повече от достатъчно пари. В такъв случай, за да привлечеш кадърен и високообразован човек, ясно е, че той ще заеме политически или висок държавен пост с ясното съзнание, че ще взема подкупи. Иначе и в най-баналния бизнес или при работа в чуждестранна фирма той би изкарвал доста повече пари.
Изправяме се пред крещящо лицемерие - на министрите се дава заплата на секретарка в частна фирма и се заявява, че се очаква от тях да са честни? Майтап. Но изглежда, България е пълна с немалко наивници, които вярват в това.
Минималната заплата, която трябва да получава един министър, не трябва да е по-ниска от 20 000 евро.
Минималното възнаграждение за зам.-министър и шеф на агенция не бива да е по-малко от 12 000 евро. Минималната заплата на съдия от Върховните съдилища трябва да е поне 10 000 евро. Пенсиите на всички министри и зам.-министри, които са изкарали пълен мандат, би следвало да са между 3000 и 5000 евро. Подобни следва да са и пенсиите на достигналите пенсионна възраст магистрати. По този начин всички, които са работили честно и упорито, могат да разчитат на почти 100% материално осигурено бъдеще.
Първото възражение, което ще се направи, е откъде ще се вземат пари за толкова високи заплати.
Ами направете една елементарна сметка. Министрите, зам.-министрите и шефовете на агенции са стотина човека. Средно по около 15 000 евро и по 12 месеца. Получава се сума под 20 млн. евро на година.
Дори след години да се прибавят пенсиите на всички министри и зам.-министри, изкарали пълен мандат, сумата ще е несъществена за държавния бюджет. А само вземането на оптимални решения поради намаление на корупционната практика ще доведе до поне 2-3 милиарда евро годишно допълнителни приходи или спестени разходи за бюджета. Извън това бизнесът харчи минимум следните суми за подкупи:
- По мои оценки министри, но не задължително от отиващото си правителство, са заработвали минимално по 4 млн. евро годишно, и то след като се отчетат в партийните си централи. Нещата в ресурсните министерства са няколко пъти по-високи;
- 1,4 млн. евро е минималната сума, която може да заработи зам.-министър или шеф на агенция годишно.
- По този начин само подкупите към министри, зам.-министри и шефове на агенции са над 15 пъти повече, отколкото би била сумата, която ще отиде за раздаването на упоменатите високи заплати!
В някои държави високите премии за постигналите успех в своя сектор министри и зам.-министри са факт и водят до бърз разцвет на икономиката. Например такава държава е Виетнам - вече най-атрактивната държава за инвестиции, а също и най-бързо и трайно развиващата се голяма икономика в света - Китай.
След време, когато в България има “стари пари” и хора, проявили се успешно в частния сектор и са с чисто минало, заплатите за хората на висши държавни постове може би няма да са от такова значение.
Наивно е да мислим, че увеличението на заплатите само по себе си ще реши въпроса с подкупите.
Но без увеличението им по никакъв начин няма да се преборим с корупцията. Ако към увеличението на заплатите се прибавят мерки от рода на:
- Премахване на текста от Наказателния кодекс, предвиждащ провокация към подкуп. По този начин ще се даде възможност на правоохранителните органи да ловят склонните към подкуп висши държавни чиновници и магистрати. След като в САЩ мярката е изключително ефективна, не виждам защо да не бъде ефективна и в България.
- Рязко намаляване на разрешителните режими. На първо време е най-лесно да се премахнат противозаконно въведените (непредвидени в закон) лицензионни режими, които неколкократно надхвърлят по брой законните.
- Европейските пари да се разпределят с участие на авторитетни европейски фирми.
- Много по-широко въвеждане на фигурата на “мълчаливото съгласие” в случаите, когато администрацията в нарушение на закона не се произнася в срок. В тези случаи следва да се помисли и за неограничена материална отговорност на непроизнеслите се в срок длъжностни лица.
- Създаване на специализирани звена за борба с корупцията при правоохранителните органи и осигуряване на материални стимули при разкриване на подкупи.
Необходимо е да се помисли и за сериозни материални стимули за тези, които дадат информация за разкриване на подкуп. Това трудно ще доведе до набедяване, защото за да се докаже един подкуп, са необходими железни доказателства - белязани пари, претърсване и изземване, съчетани със записи от специални разузнавателни средства.
Необходими са по-високи наказания за подкупи на висшите държавни служители и висшите магистрати.
Защо държавата не предприема тези очевадни мерки си остава “тайна”. Единственото обяснение е липсата на желание за борба с корупцията."