любими неща

Хари току- що беше слязъл от товарния влак и отиваше в "При Педро", за да изпие чаша кафе за пет цента.Беше много рано сутринта, но той си спомняше, че отварят в пет.А за пет цента в "При Педро" можеш да поседиш няколко часа.Можеш да помислиш.Можеш да си припомниш къде си сбъркал и какво си направил както трябва.
Наистина беше отворено.Млада мексиканка,която му сервира кафето, го погледна като истинско човешко същество.Бедните познаваха живота.Тя беше добро момиче.Е, поне донякъде.Иначе всички момичета бяха свързани с проблеми.В този живот всичко беше свързано с проблеми.Хари си спомни нещо, което беше прочел някъде : " Да живееш, означава да имаш проблеми."
Хари седна край една от старите маси.Кафето беше добро.Хари беше на трийсет и осем, а вече беше свършен.Пиеше си кафето и се опитваше да си спомни в какво беше сгрешил - и какво беше направил както трябва.Просто се беше уморил - от играта на застраховки, от миниатюрните офиси и високите стъклени стени, от клиентите, беше се уморил да изневерява на жена си и да сваля секретарките в асансьора, от коледните партита, новогодишните партита и рожденните дни, от вноските за новите коли и новите мебели,от сметките за тока, газта и водата - от цялата проклета плетеница от нужди и проблеми.
Беше се уморил и се беше отказал, просто така.Скоро след това дойде разводът, а сетне и пиенето - и той изведнъж излезе от играта.Вече нямаше нищо, но откри, че да нямаш нищо , също е трудно.Да нямаш нищо също беше свързано с проблеми.Защо нямаше някакъв по-лек,среден път? Струваше му се, че пред човек има само два възможни пътя : да влезе в играта, или да остане на улицата.
................

"Да живееш, означава да имаш проблеми."

Умри

"Мечта - в заглъхнала пустиня незаглъхнал звън,

и сън - видения засмени в тъжна самота...

Недей ме нивга ти за миналото пита,

не хвърляй в бъднините поглед устрашен:

пометено е вече, буря що помита,

и кой отгатна утрешния ден?



Желай, - желанието наше нека бъде сън,

и звън - що глъхне-не заглъхва, в края си без край.

А миналото мина, - опитен грабител,

на пръсти си отиде неусетно то,

и бъдащето иде трезвен довършител.

да чакаме ли ние и защо?



Умри, - смъртта ми нека бъде празник в самота;

мечта - мечтата ти в мой пламък нека догори..

Щастлив е, който в път надире не поглежда

и стъпки не брои оставащи напред -

и който отнесе усмихната надежда

отвъд света, през снегове и лед."

От блога на Ралица Ковачева:

На връщане от училище

-Мамо, защо по улицата има толкова просяци?

-Защото има много бедни хора.

-А защо толкова хора ровят по кофите?

-Защото нямат какво да ядат.

-А защо не работят?

Мълчание.

-А този като е малък, защо не е на училище?

Мълчание.

-Мамо, кой може да направи хората да не са бедни, кметът ли? Или Бойко Борисов?

-Хората сами трябва да го направят.

-Как?

-Като учат и работят.

-А аз като уча какво ще получа?

-Възможност да избираш дали да правиш това, за което мечтаеш или да ровиш в кофата.

-Мамо, а ти защо като си учила много, ние не сме богати?

Мълчание.

-Защото предпочитам да имам принципи, вместо пари.

-Мамо, какво са принципи?

-Това са нещата, в които вярваш, които смяташ за по-важни от парите, от материалните неща, които те правят този, който си.

-Мамо, „Лего”-то принцип ли е?

-Не, това е желание. Принцип е да не лъжеш. Да не правиш неща против убежденията си. Да не нараняваш хората, които обичаш.

-Мамо, аз като спазвам тези принципи, защо пак нямам „Лего”?

-Защото не за всичко наградата е материална. За най-важните неща тя не е материална, правиш ги, защото вярваш в тях и знаеш, че така трябва, а не защото ще получиш нещо насреща.

-Мамо, а защо тогава в училище децата ми казват, че не съм готин, след като нямам „Лего”?

-Защото хората, които нямат какво друго да изтъкнат в себе си, изтъкват вещите си. Така правят родителите и така учат децата си.

-Ама мамо, аз как да покажа принципите си?

-Няма нужда да ги показваш, те са за теб, да те водят, да ти показват посоката. За да се чувстваш добре със себе си, за да се уважаваш.

-Мамо, ако се уважаваш, другите ще те уважават ли?

-Добре е другите да те уважават. Но това може да стане само, ако споделяте общи принципи. Така че, най- важното е ти да се уважаваш. Всъщност, по- вероятно, особено в България, да те смятат за глупак.

-Мамо, ти нали винаги казваш, че не трябва да съм глупак?

-Да, но аз имам предвид, че трябва да си умен, да се развиваш, да полагаш усилия, за да проявиш способностите си. А хората имат предвид, че си глупак, ако нямаш хубава кола, или последен модел телефон, или плейстейшън. Така че не ни съвпадат понятията.

-Затова ли казваш, че е по-добре да си два метра умен, а не два метра висок?

-Да.

-Ама момичетата казват че съм нисък.

-Момичетата тепърва ще ти намират кусури. Ама тия момичета не ти и трябват.

-Защо?

-Защото очевидно търсят високи мъже с луксозни коли и телефони.

-А вярно ли е, че трябва да им купувам неща?

-Откъде знаеш?

-Чух по телевизията, че на момичетата трябва да се подаряват скъпи неща.

-Не, не е вярно, освен ако нямаш желание наистина да подариш скъпо нещо на някое момиче. Но скъпо може да означава не с висока цена, а скъпо за теб и за нея, нещо, което е важно за вас, но може да не струва нищо.

-Мамо, не искам да имам гадже.

-Добре, това не е задължително. Когато поискаш, ще разбереш.

-Обаче може ли да имам „Лего”?

https://www.youtube.com/watch?v=7X9C55TkUP8

https://www.youtube.com/watch?v=6Hl3v4H1MZg