Духът Гаргамел и смъртта на Синята идея (Политическа тафономия)

В тази тема смятам да опиша смъртта на Синята идея, с ударение върху ролята на духа Гаргамел през тази политическа смърт. За описанието на политическата смърт са важни всички факти от зачеването до смъртта и от люлката до гроба. Понеже първото и второто не се припокриват, а и е трудно смъртта да бъде разбрана без да се познава животът, разказът ще започне от зачеването и ще завърши с полагането в гроба на тялото на Синята идея. Както е известно, духът Гаргамел напусна тялото на Синята идея още през 2003 г., и това е точният момент на нейната смърт. Но историята на смъртта не може да се сведе до един миг във времето. Затова е замислена и настоящата по-обширна алегорическа тафономия.

Едва ли Синята идея би могла да съществува само като дух, или само като тяло. За това, следва да бъде прието веднъж за винаги, че тази смърт настъпи, когато духът Гаргамел напусна тялото.

Дълго време смъртта на Синята идея остана официално нерегистрирана, докато правоприемниците й: тялото и духа, симулираха жизнена активност и гримираха и нагласяха общия труп в продължение на два парламентарни мандата, докато той (под името Синята коалиция) всъщност гниеше и изпускаше зловония. На 12-и май 2013 г., ЦИК окончателно регистрира смъртта на Синята идея, след като избирателите удостовериха с гласа си, че Идеята не само се разлага, но и не проявява признаци на жизнена активност.

Искам изрично да почертая, че Синята идея все още не е погребана. Тялото й понастоящем се намира в Катедрата по политологоанатомия, а имотите й на "Раковска" 134 и на "Кърниградска" наследи Държавата.

Това се получи след като тялото и духа - наследниците на Синята идея - направиха симетично политическо харакири, съпоставимо с остра бъбречна недостатъчност. В този момент влагата, която крепеше балсамирания политическия труп на Идеята се изпари. Този процес се отключи в момента, в който Кабагайдов покани Пчелата с конското лице да кацне на меда в Конституционния съд, но депутатите на СДС замахнаха да прогонят свещеното насекомо и така окончателно стана ясно, че напуснатото, но същевременно крепено от духа Гаргамел тяло се разпада. Това беше придружено със спазъм, при който Кабагайдов изпусна гугутката Гугушева.

Гугушева възвести възнесението на Синьото единство, което озари за миг прогнилия труп на Синята идея подобно на фотонен заряд, излъчен от натрупалия се в него фосфор. Гаргамел обаче не се съедини с фосфора, а вместо това образува съединение с ръждата на легионерските ножове. Фотоните на Синьото единство, следователно, останаха в безтегловност.

За да не се съедини духът Гаргамел с фосфора на Синьото единство имаше и друга причина.

За да се крепи зомбито на Синята коалиция в 41 ОНС, така че избирателите да мислят, че Синята идея е жива, духът Гаргамел я беше нагласил в инвалидна количка, която беше теглена от впрегнатите с общи усилия Кебабчийски котараци.

Кебабчийските котараци, които по традиция се навъртаха около "Синия лъв" бяха неизброимо множество. След угасването на въглените на скарата в заведението, които олицетворяваха кварталните структури на автентичната десница, по-старите и заситени котараци напуснаха доволни кръчмата, а по-късно дошлите и по-младите се качиха на овакантените празните маси и столове и започнаха да силно да мяучат, с наивното очакване загасналата скара отново весело да припламне и сервитьорите да донесат нови порции кебапчета.

Някои от най-младите и наивни котараците, като например Азраел, Даниел и Радан започнаха направо да се катерят по раменете на Командира Гаргамел, който ги коткаше един по един със залъци хляб, които бе скътал в джобовете на напоения си с аромат на теменужки и оцет костюм. Други по-стари и опитни, като Найден и Прошко намериха забравени чинии с недоядена зелева салата и нахапани кюфтета и продължиха за кратко пиршеството.

Хитрият Гаргамел обаче, докато хранеше младите и наивни котараци скришом топеше залците хляб в недопитите чаши с ракия, останали от кварталните структури, и гальовно им шепнеше: "Мили мои, не усещате ли, как нощта мирише на теменужки?"

Бонбонената есенция на недопитата ракия (в "Синия лъв" от известно време я ароматизираха с лукчета) притъпяваше обонянието на котараците, и те лека-полека се опиваха. Тогава, лекичко и неусетно, Гаргамел ги връзваше с вървите на заклинанията си и с помощта на кака Надка ги впрягаше да теглят инвалидната количка с гримирания, напудрен и наръсен с базиран на същата есенция от виолетки парфюм, труп на Синята коалиция.

Начело на количката с трупа, кака Надка тури котарака Мавтин, който преди това самата тя бе нахранила с рибка.

Поробените от заклинанията на духа Гаргамел Кебабчийски котараци, начело с Мавтин, теглеха инвалидната количка с привързания към нея гримиран труп на Синята идея, а пък самият Гаргамел крепеше тялото да не падне. Така изминаха няколко години, които за Кебабчийските котараци се сляха в една дълга и изпълнена с кариерни сънища политическа нощ, в които главния кебабчийски котарак Мавтин координираше събратята си да теглят количката в посоката, която Гаргамел му покажеше. При това, хитрият Гаргамел нашепваше на котарака Мавтин: "Аз може да съм Командир, но пък ти си Капитан и затова сега с тебе заедно водиме кораба към Синята лагуна. Компасът показва надясно."

С изтичането на нощта обаче, заклинанието на бомбонената есенция отслабваше и кариерните сънища на Кебабчийските котараци се изпаряваха. Когато президентските избори минаха и утрото настъпи, Кебабчийските котараци зърнаха на хоризонта Червената кукувица Кунева, която се канеше да снесе яйце в Синьото гнездо, олицетворяващо сутрешната прическа на Синия избирател.

Щом съзря как Червената кукувица кръжи около Синьото гнездо и се кани да снесе, котаракът Прошко се възбуди и взе да мяучи. Това подейства и на неговия приятел, младият котарак Даниел, който досега беше седял на рамото на Гаргамел. Той внезапно реши да се качи на главата на Гаргамел, за да заеме по-добра позиция, но Гаргамел се отърси от него и го запрати на земята. В миг, кебабчийските котараци Прошко, Даниел, Ангеличин и Николов прегризаха вървите си и барабар с котарака Найден се спуснаха подир Червената кукувица, за да се докопат до яйцето, което тя щеше да снесе в Синьото гнездо. При това, те вярваха, че това не е просто яйце, а министерското кресло от кариерните им сънища.

Само котаракът Мавтин не прегриза вървите си, защото кариерните сънища идваха от бомбонената есенция с която ароматизираха ракията в "Синия лъв", а както знаем Мавтин бе примамен да тегли количката от кака Надка с парченце рибка.
Ето защо, Мавтин се разграничи от останалите кебабчийски котараци, като изтъкна пред празното множество, осигурено от проф. Мишо Константинов, с аргумента, че се е примъкнал около скарата в "Синия лъв" заради наденичката, и че никога в живота си не е бил кебабчийски котарак. След това, се опита да продължи сам да тегли инвалидната количка с трупа на Синята идея.

Котаракът Мавтин, останал сам да тегли инвалидната количка с трупа на Синята идея, не успяваше да я помръдне.

Усетили липсата на посока, червеите на съмнението, които глождеха трупа на Синята идея се събраха на съвет. Глистът Румен, който дотогава паразитираше на едно място у котарака Мавтин, усети в липсата на посока шанс за съживяване на Синята идея и предложи да надуят с трупни газове от Синята идея балона Кабагайдов и да го изпратят в Стратосферата. Мисията на Кабагайдов се състоеше в това да предложи на Пчелата с конското лице, която се рееше там в компанията на Желю Жабата, поста на конституционен съдия от парламентарната квота, който Чоко и Боко бяха намазали с мед и изпратили на тепсия на СДС с бет за уин-уин ситуация.

Гаргамел съзерцаваше епичната картина на народното недоволство, докато си шепнеше с котарака Радан, който междувременно се беше настанил на рамото му, защото като адвокат не му се виждаше реалистично да тича след бляна на кариерното яйце, с който Червената кукувица беше подмамила кебабчийските котараци. Гаргамел, за да подмами Радан, му протегна последния залък хляб от вътрешния джоб на теменужения си костюм му сподели, че златната флейта, която възвестяваше края на бала с маски, щеше да свири точно до полунощ на 12 май.

Така и станало. Златната флейта спряла да свири точно в полунощ на 12 май, и животът се изправил пред Кебабчийските котараци подобен на зло каракачанско куче. Инвалидната количка се превърнала отново в тиква, кебабчетата - в мишки, Куневица - в Пепеляшка.

Фосфорът на синьото единство, отделен при изпущането на гълъбицата Гугушева от недрата на балона Кабаиван се възпламенил, но понеже не бил образувал съединение с Командира, се разпаднал на елементарни частици, като тежките некрони и клептони оставили следа в световната мрежата под формата на следизборна декларация, а фотоните озарили за кратко протеста на Орлов мост срещу вчерашното оттегляне на арх. Пламен Тихолов от утрешното правителство на Калин Орешарски.

Духът Гаргамел, който бил образувал тежки, черни сажди в резултат от химическото си взаимодействие с ръждата на легионерските ножове, се утаил под един камък в Драгалевци. Това станало, когато Кабагайдов, Кукунева и Гаргамел едновременно си махнали главите след изборите.

Последното нещо, което кебабчийският котарак Радан си спомнял, било как тримата се били подредили в кръг на Драгалевското оброчище с лице един към друг и държали сърпове. В призрачния сумрак се носел се мирис на виолетки. Гаргамел услужливо му посочил да се качи на главата му. Котаракът се качил и изведнъж му се завило свят...

Като се освестил, било утро. Седял самичък на един камък. Отстрани имало две купчинки пепел. Главата му го цепела и котаракът се чудел сън ли било всичко, или било истина? За момент се опитал да си спомни как точно се казва - Цветан Кънев, или Кънчо Раданов. Кебабчета нямало, субсидия нямало, офис на "Кърниградска" също нямало.

ЕДНА ГЛАВА ЛУК, И ПРИКАЗКАТА Е ДОТУК.

Нали не се разсейваме? 18:30 на познатото място. Практически оставка няма, а и да се оттегли ключаря на подземието, управляващо държавата, това не намалява натрупания мухъл по ъглите, призова от Фейсбук Прошко Прошков.

Котаракът Радан скочил от камъка и тръгнал накъдето му видят очите. Това не било лесно, защото след церемонията на Драгалевското оброчище, виждал двойно. Където пътеката се разклонявала, той я виждал четворно. Избрал най-дясната от четирите, но се забил в едни тръни и разбира се, се набол на тях. В този момент в главата му прокънтял зловещ смях. Там е работата, че при реакцията при която духът Гаргамел се свързал с ръждата на легионерските ножове и образувал тежки черни сажди, една радиоактивна оловна стружка се забила в ухото на кебапчийския котарак Радан. Възпалението преминало и стружката зарастнала в ухото на котарака. Чрез тази стружка, Гаргамел предавал волята си на котарака и Радан чувал гласа на Гаргамел в главата си.

Когато новоизбраният премиер Орешарски приел чрез Малкия Шивач заповедта на Сокола да се назначи хипопотама Пеевски за шеф на тайните служби, народът излязъл на протест. Тъпаните на ВМРО и гайдите на партия ГРОБ, която с нетърпение чакала синята идея да падне в него озвучили протеста, а от Катедрата по политологоанатомия се носела трупната воня на синята идея. Радан чул в главата си металическия глас на Гаргамел. "Върви натам" - шепнел Гаргамел - "и може да намериш кебапчета". Радан се опитал да се концентрира. "Кой съм аз" - попитал той Гаргамел. "Ти си Радан Кънев и си председател на ДСБ" - отговорил духът - "Бързай за Жълтите павета и дано там намериш кебапчета!" Когато Гаргамел казал това и връзката прекъснала. Радан тръснал глава и по трасето на Княжевския трамвай се запътил към Жълтите павета.

И така, котаракът Радан се кандилкал с натежали лапи по трасето на княжевския трамвай. Стружката на Гаргамел отвреме-навреме се включвала и металическият глас на духа прокънтявал в главата на кебапчийския котарак и му давал напътствия. "Следвай своето обоняние - говорел Гаргамел. - Миризмата на мърша ще те изведе в района на Катедрата по политологоанатомия на Горнобански път. Там в момента проф. Гамени Лайнов прави аутопсия на тялото на Синята идея, опитвайки да я съживи с изкуствено дишане. Недей да ходиш там, защото завоят е ляв. Нищо няма да излезе от тая работа, а ти продължавай направо по трамвайната линия".

"Не я виждам" - отвърнал объркано Радан, защото се смрачавало, а той виждал двойно и четворно.

"Ах, да, извинявай, как можах да забравя!" - проскърцал тембърът на Гаргамел. "Ти виждаш осморно, защото вие Кебабчийските котараци градяхте кариерните си сънища върху теорията на игрите и си мислехте, че се учите да играете шах, а всъщност спортът беше кикбокс. Осморното виждане идва от парцала с хлороформ, който ви поднесоха в резултат на това. Трябва да свикваш, защото никога повече няма да виждаш като преди, но аз ще ти помагам да се ориентираш. Стигна ли кръстовището на Горнобански път?"

"Да" - отвърнал Радан.

"Тогава - продължила да скърца оловната стружка - погледни вляво. Откъм Катедрата по политологоанатомия ще видиш сияние. Това е последната струйка газ фосфор, която скалпелът на проф. Гамени Лайнов освободи при разреза на сивата мозъчна тъкан на Синята идея. Професорът се опита да всмуче с уста този фосфор, за да блесне със собствена светлина пред колегите си политологоанатоми Дичев и Кюранов, но всуе. Сега фотонът Панчугов, който е едновременно частица и вълна, се носи като светулка в пространството, привлечен от гравитацията на протеста. Той ще освети твоя път по трамвайната линия на петицата. Не се притеснявай, че ще те забележи. Той е толкова самовлюбен, че вижда единствено себе си."

Тъй рекъл Гаргамел и връзката прекъснала, а котаракът Радан тръснал глава се повлякъл подир фотона Панчугов, който осветявал пътя му.

Вървейки по линията на трамвай номер пет, осветявана от фотона на синьото единство Панчугов, кебапчийският котарак Радан започнал да забелязва някои неща от заобикалящата го действителност, които дотогава му били убягвали. Стружката на Гаргамел не се обаждала в главата му и Радан можел да се съсредоточи върху шумовете, миризмите и сенките на улицата. Кофите миришели, но това не било ново за него. Радан не бил разгалено домашно коте, макар и да бил с аристократично възпитание. Преди да стане кебапчийски котарак, той чиракувал като боклукчийски котарак при един адвокат и познавал добре миризмата на кофите.

Освен, че кофите миришели, Радан Кънев забелязал и други неща в лятната нощ. Скоростта на фотона Панчугов отслабвала, а паралелно на вонята на кофите, във въздуха започнала да се усеща остатъчна миризма на студена скара и цигарен дим. Някаква пиянска компания се кикотела просташки.

Стигнали били пазарчето на Красно село. Фотонът Панчугов кацнал пред последния отворен павильон да изяде питка с две кюфтета и лютеница. Едноличният търговец, който държал павильона станал от масата с компанията си от трима мургави субекта да обслужи Панчугов.

"Питка с две кюфтета и лютеница, ако обичате" - поръчал фотонът.

Продавачът срязал питката, сложил кюфтетата както си му е редът и плеснал отгоре от силно разредената лютеница, след което увил сандвича в розова салфетка от рециклирана хартия и го връчил на Панчугов.

"Два и осемдесет. Друго ще желаете ли?"

Фотонът се позамислил.

"И една дъвка Орбит"

"Точно три лева."

Панчугов извадил портмонето си и броил парите. В това време единият от циганите - мазен шкембелия - на пластмасовата маса го преценил на око, че пуши, но му се свиди и подметнал:

"Цигари от евтините искаш ли?"

Панчугов преценил, че отива на протест и вероятно ще пропуши отново, и попитал предпазливо:

"Какви има?"

"Ji Bao. имаше и TIR, но свършиха."

"Само това ли?"

"Има и женски. Monrovia Slims"

"Става."

"Колко искаш?"

"Две кутии".

"Само че ше изчекаш една минута да ходя да ги взема" - изпутхял циганинът, отпил от бирата си, станал от масата и се загубил из притъмнелия пазар.

Докато обгрижвали фотона Панчугов, котаракът Радан се завъртял около масата. Действително, както предрекъл Гаргамел, Панчугов не го забелязал, защото виждал единствено себе си. За сметка на това, единият от циганите му подхвърлил залък хляб. Радан хапнал за пръв път от много време. На всичкото отгоре намерил до масата едно осмукано и изплюто лукче. Лукчето излъчвало познатата упойваща миризма на виолетки. Радан започнал да го ближе и миризмата на виолетки го заредила с енергия. Сега той отново придобил увереност в себе си и започнал да си дава сметка за това, че сега той е лидер на ДСБ и трябва да поеме отговорност. Зрението му леко се прояснило.

През това време, циганинът донесъл цигарите и фотонът Панчугов, който бил вече изял питката с кюфтетата, се приготвил отново да се трансформира от частица във вълна и да полети към протестите. Радан тихо го последвал.

След като се наял на пазарчето, фотонът Панчугов летял бавно. Явно и Гаргамел по това време спял, защото от оловната стружка в ухото на котарака Радан се чувало само леко похъркване.

За сметка на това обаче, други образи започвали да играят роля в съзнанието на Радан. Той започнал да усеща, че не е съвсем сам. Както казахме, от изплютото лукче при циганите на пазара, увреденото от парцала с хлороформ зрение на кебапчийския котарак леко се прояснило. Сега Радан виждал малко по-добре. Фотонът бил уморен и летял ниско и тромаво, подобно на едра, трътлеста светулка. Котаракът пък изпитвал прилив на сили от бонбонената есенция. Фотонът взел да изостава от котарака и сега Радан се движел по трамвайните релси пред него.

Както казахме, парцалът с хлороформ бил увредил зрението на котарака трайно. Дори бонбонената есенция не можела изцяло да го възвърне. Но подобрение имало. Радан виждал само тройно, а не осморно като преди и можел сам да се ориентира. От трите раздалечаващи се в перспектива пътя, които се откривали пред него, той не следвал най-десния, а някак си центрирал. Притихналите блокове на ж.к. "Лагера" отляво на пътя били потънали в тъмнина и изглеждали мрачни и заплашителни. За сметка на това, един блок отдясно на пътя в кв. "Белите брези", целият озарен от уличните лампи, особено се харесал на Радан. Той започнал да мечтае, как изкараните от политиката кебапчета ще превърне в пари, а тях - отново в кебабчета, а тях - в пари прим, и ще си закупи тристаен апартамент за офис на фирмата в този блок и как ще го санира, за да му топли през зимата. Това щял да бъде истински Реформаторски блок.

В този миг, Радан усетил, че не е сам. Някой зорко следял движенията му, и се опитвал да проникне в съзнанието му и да се рови в намеренията му. Сега, фотонът Панчугов летял зад котарака и светлината му идвала откъм гърба на Радан. Радан се взрял пред себе си, и увреденото му от парцала с хлороформ зрение различило три сенки в един образ, или един образ в три сенки, които го съпътствали. Котаракът разбрал, че тези сенки са зомбита-смърфове: материален израз на волята на Гаргамел да следи и контролира тези, които го следват, дори когато си почива и спи под камъка в Драгалевци.

Първата сянка имала остър нос, остър перчем и остър нрав. Това била сянката Москов. Втората сянка имала надути бузи, надут характер и очилца. Това била сянката Малинов. Третата сянка също имала много характерни признаци, но те били разнородни, а не еднородни. Тази сянката имала жабешко лице, стойка на гном и дискретно прибрани под фуражката рогца. Това била сянката на ген. Сатана Атанасов. Тя контролирала другите две сенки и докладвала за тях на Гаргамел каквото сметнела за добре, а духът Гаргамел се смеел от сърце на манипулацията като виждал как генерал Сатанасов изкривявал и преиначавал потока от информация, предназначена за него самия, защото Гаргамел си давал сметка, че истината не го интересува - неговите заклинания се основавали на изначални принципи в природата и живеели свой живот, независим от човешката истина. Духът Гаргамел знаел, че това го смалява и отслабва партията му, но бил приел, че неговата съдба е такава, така както бил приел вегетарианството за свой начин на живот и салатата от теменужки - за своя храна.

Ето това започвал да разбира Радан, взирайки се в сенките си, хвърляни от светлината на фотона на Синьото единство Панчугов.

pljushen написа:Искам изрично да почертая, че Синята идея все още не е погребана. Тялото й понастоящем се намира в Катедрата по политологоанатомия, а имотите й на "Раковска" 134 и на "Кърниградска" наследи Държавата.

Това последното въобще не е вярно. Взимай пример от Гоголь и чети по-малко вестници.

Иначе опусът ми харесва, особено последните части, имаш голям талант.

Когато кебапчийският котарак Радан, осветяван в контражур от пърпорещия от кюфтетата фотон Панчугов пристигнал на протеста, той притихвал.

Прегракналите хора оредявали, майките с децата за 120 лв. си хващали дебнещите таксита, агитките хващали пътя за Люлин и Обеля. В Центъра оставала единствено „Синята улица“, която живеела там. Улицата била независима, защото от нея нищо не зависело.

Хората са малко. Путин е взривил ракети, които прогонват арктическите облаци от Русия към България и под формата на дъжд се изливат над България, за да се смути протеста и отново да се върне на власт Гоце, подкрепян от молитвите на руската пача Шаренкова, която черпи сили от яз. Копринка, Водното огледало, гьола в Белене и прочее водоизточници – така проповядвал на ъгъла на „Синята улица“, заобиколен от последователите си, пророкът на сектата на Енергетиците, Иво Инджев. За целта, според него, водата трябвало да стане частна. Инджев го било страх, че след вечерята в хотел „Родина“ на 27 април 1986 г., на която ДС го поканила, за да яде новозенландско агнешко и да подслушва комунистическата върхушка, минералната вода Chamonix, която бил пил, можела да го накара да върне изядената народна пара за образованието му в Москва обратно.