Преди няколко часа се върнах с бързия влак от една непредвидена разходка до Бургас!
За сведение на достойните безпризорни вектора ми мислено обикаляше от студените води на норвежките фьорди на север, до топлите брегове на Черно, Тиренско, Йонийско, Тракийско/или Бяло море/ и Егейско морета.
Мислено си представях, че празните и чисти купета във влака можеха да бъдат заети от групата безпризорни приятели.
Като казах чисти купета, у мен се загнезди мисълта, че изглежда отдавна не съм се возил на влак.
Защото онзи някогашен смътен спомен за препълнени влакове по липса на друг транспорт, със замърсени тоалетни, сякаш е отминал безвъзвратно и през тези дни на пътуване за и от Бургас, аз неволно пренасях своите спомени от едно мое пътуване преди почти 20 години в късното лято на 1989 г. през планините на Норвегия.
С влак във вагон с 1-ва класа от гр.ОСЛО на норвежкия изток,
до гр.БЕРГЕН, един красив град край спокойните води на атлантическия фьорд, от норвежкия запад,
и пак с друг влак от Осло, разположен условно в норвежкия юг към зеления север на гр.ЛИЛЕХАМЕР, в който след 4-ри и половина години трябваше да се проведат Зимните Олимпийски Игри на 1994 г..
Този малък северен норвежки град отвъд полярния кръг бе съперника на моята София за поредните зимни Олимпийски игри от 1994 г..
И аз се упътих на Север със съпругата ми,
отново с експресен влак, в първокласен вагон, в който имах усещането, че кондуктора беше ощастливен от факта, че в първа класа се возят двама пътници ... от България,
за да се убедя/им/ с какво това малко градче се оказа по-привлекателно от възможностите на моята, с повече от един и кусур милиона население, София, разположена в котловина с н.в. от 550 до 700 метра между Балкана, Люлин, Витоша, Плана, Лозенската планина и Средна Гора,
изобилстваща с многобройни топли минерални извори и прекрасни бани, със свободно течаща и за консумация минерална вода,
с инфраструктура далеч` по-голяма и по-добра от тази на това малко северно норвежко градче, край което има разполежени само красиви езерца, обкръжени от вечно зелени борове, елхи и смърчове.
Но тогава политическите причини надделяха и малкото градче с далеч` по малките възможности прие белия зимен керван.
Бургас ме изненада с промените, които е сътворил днес, и които го отличаваха в съзнанието ми с видяното там 25-30 години по рано.
Първото, което ме впечатли, бе стадиона на НЕФТОХИМИК, в архитектурно отношение проектиран и построен в английски стил. Лошото беше, че не беше почистен от изобилстващите по земята черупки от слънчогледови семки, които частници предлагат на запалянковците, за да си уплътняват времето през което гледат с иначе полезната консумация на маслодайни слънчогледови семки.
С отиването ми на стадион "Лазур", на спортен клуб "НЕФТОХИМИК" се запознах с един от директорите на ДЮШ и вече притежавам пропуск за ложата на стадиона за цялата 2009 г., пък аз от своя страна ще Го подпомогам с консултациите си по моята специалност.
Разходих се и по плажната ивица. Имаше доста хора, които бяха налягали по топлия пясък, а пък аз като някои дечица си уплътних времето със събиране на интересни миди, които щерка ми да оползотвори в направата на бижута за лятото.
Близо едночасовата разходка по плажа минаваше покрай куп заведения за пържене на рибка Цаца, Сафрид, Паламуд и т.н. в едно от които си поръчах с рибката и пържени картофки с една бутилка превъзходна шуменска бира, произведена в едноименния завод,
построен преди 127 години в парка "Кьошкове" на възрожденския гр. Шумен, един от стожерите на българската възрожденска култура, където за първи път са се състояли театрални постановки, където унгарския революционер Лайош Кошут е намерил подслон при родолюбивите шуменци, градът на Васил Друмев, на Добри Войников-поставил постановката "Криво Разбрана Цивилизация" чиято основна мисъл е валидна и днес, на Панчо Владигеров и на юриста, комунист и терорист, завършил Сорбоната в Париж, шуменеца Васил Коларов.
На излизане от плажа, минах през градската градина, край паметника на поета Адам Мицкевич, където преди да почине в същата 1856 година е намерил подслон големия полски поет.
Тъй като Клуба на ДСБ в Бургас бе затворен, минах покрай Клуба на СДС, където заедно с мен се положиха общо 4-ри подписа в подписката за подкрепа на усилията,
на младия председател на СДС - г-н Мартин Димитров,
за утвърждаване на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ.
После отидох на пристанището, където охраната ме допусна да покажа на мои познати някои неща в които аз имам съществен принос от преди 35 години.
Така завърши един мой ден в Бургас.
За сведение на достойните безпризорни вектора ми мислено обикаляше от студените води на норвежките фьорди на север, до топлите брегове на Черно, Тиренско, Йонийско, Тракийско/или Бяло море/ и Егейско морета.
Мислено си представях, че празните и чисти купета във влака можеха да бъдат заети от групата безпризорни приятели.
Като казах чисти купета, у мен се загнезди мисълта, че изглежда отдавна не съм се возил на влак.
Защото онзи някогашен смътен спомен за препълнени влакове по липса на друг транспорт, със замърсени тоалетни, сякаш е отминал безвъзвратно и през тези дни на пътуване за и от Бургас, аз неволно пренасях своите спомени от едно мое пътуване преди почти 20 години в късното лято на 1989 г. през планините на Норвегия.
С влак във вагон с 1-ва класа от гр.ОСЛО на норвежкия изток,
до гр.БЕРГЕН, един красив град край спокойните води на атлантическия фьорд, от норвежкия запад,
и пак с друг влак от Осло, разположен условно в норвежкия юг към зеления север на гр.ЛИЛЕХАМЕР, в който след 4-ри и половина години трябваше да се проведат Зимните Олимпийски Игри на 1994 г..
Този малък северен норвежки град отвъд полярния кръг бе съперника на моята София за поредните зимни Олимпийски игри от 1994 г..
И аз се упътих на Север със съпругата ми,
отново с експресен влак, в първокласен вагон, в който имах усещането, че кондуктора беше ощастливен от факта, че в първа класа се возят двама пътници ... от България,
за да се убедя/им/ с какво това малко градче се оказа по-привлекателно от възможностите на моята, с повече от един и кусур милиона население, София, разположена в котловина с н.в. от 550 до 700 метра между Балкана, Люлин, Витоша, Плана, Лозенската планина и Средна Гора,
изобилстваща с многобройни топли минерални извори и прекрасни бани, със свободно течаща и за консумация минерална вода,
с инфраструктура далеч` по-голяма и по-добра от тази на това малко северно норвежко градче, край което има разполежени само красиви езерца, обкръжени от вечно зелени борове, елхи и смърчове.
Но тогава политическите причини надделяха и малкото градче с далеч` по малките възможности прие белия зимен керван.
Бургас ме изненада с промените, които е сътворил днес, и които го отличаваха в съзнанието ми с видяното там 25-30 години по рано.
Първото, което ме впечатли, бе стадиона на НЕФТОХИМИК, в архитектурно отношение проектиран и построен в английски стил. Лошото беше, че не беше почистен от изобилстващите по земята черупки от слънчогледови семки, които частници предлагат на запалянковците, за да си уплътняват времето през което гледат с иначе полезната консумация на маслодайни слънчогледови семки.
С отиването ми на стадион "Лазур", на спортен клуб "НЕФТОХИМИК" се запознах с един от директорите на ДЮШ и вече притежавам пропуск за ложата на стадиона за цялата 2009 г., пък аз от своя страна ще Го подпомогам с консултациите си по моята специалност.
Разходих се и по плажната ивица. Имаше доста хора, които бяха налягали по топлия пясък, а пък аз като някои дечица си уплътних времето със събиране на интересни миди, които щерка ми да оползотвори в направата на бижута за лятото.
Близо едночасовата разходка по плажа минаваше покрай куп заведения за пържене на рибка Цаца, Сафрид, Паламуд и т.н. в едно от които си поръчах с рибката и пържени картофки с една бутилка превъзходна шуменска бира, произведена в едноименния завод,
построен преди 127 години в парка "Кьошкове" на възрожденския гр. Шумен, един от стожерите на българската възрожденска култура, където за първи път са се състояли театрални постановки, където унгарския революционер Лайош Кошут е намерил подслон при родолюбивите шуменци, градът на Васил Друмев, на Добри Войников-поставил постановката "Криво Разбрана Цивилизация" чиято основна мисъл е валидна и днес, на Панчо Владигеров и на юриста, комунист и терорист, завършил Сорбоната в Париж, шуменеца Васил Коларов.
На излизане от плажа, минах през градската градина, край паметника на поета Адам Мицкевич, където преди да почине в същата 1856 година е намерил подслон големия полски поет.
Тъй като Клуба на ДСБ в Бургас бе затворен, минах покрай Клуба на СДС, където заедно с мен се положиха общо 4-ри подписа в подписката за подкрепа на усилията,
на младия председател на СДС - г-н Мартин Димитров,
за утвърждаване на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ.
После отидох на пристанището, където охраната ме допусна да покажа на мои познати някои неща в които аз имам съществен принос от преди 35 години.
Така завърши един мой ден в Бургас.
Благодаря. Може и някоя снимка да постнеш от пътуването си, ако имаш такава. 
