Световна поезия

Rhino написа:Funeral Blues

by Wystan Hugh Auden


Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He is Dead.
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one,
Pack up the moon and dismantle the sun,
Pour away the ocean and sweep up the woods;
For nothing now can ever come to any good.

Не би било лошо, ако се опиташ и да го преведеш.

Надя написа:

Rhino написа:Funeral Blues

by Wystan Hugh Auden


Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He is Dead.
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one,
Pack up the moon and dismantle the sun,
Pour away the ocean and sweep up the woods;
For nothing now can ever come to any good.

Не би било лошо, ако се опиташ и да го преведеш.

Левичари превеждам само срещу заплащане!

Rhino написа:

Надя написа:

Rhino написа:Funeral Blues

by Wystan Hugh Auden


Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He is Dead.
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one,
Pack up the moon and dismantle the sun,
Pour away the ocean and sweep up the woods;
For nothing now can ever come to any good.

Не би било лошо, ако се опиташ и да го преведеш.

Левичари превеждам само срещу заплащане!

Знаех си аз, ще се опитам да разбера какво е искал да каже авторът, макар и большим трудом.

Надя написа:

Rhino написа:

Надя написа:

Rhino написа:Funeral Blues

by Wystan Hugh Auden


Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He is Dead.
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one,
Pack up the moon and dismantle the sun,
Pour away the ocean and sweep up the woods;
For nothing now can ever come to any good.

Не би било лошо, ако се опиташ и да го преведеш.

Левичари превеждам само срещу заплащане!

Знаех си аз, ще се опитам да разбера какво е искал да каже авторът, макар и большим трудом.

Вдовица оплаква неутешимо любимия си.
Ако ми дойде музата, ще ти го пратя в ЛС.

Ще ти бъда благодарна.

ЗИМАТА НА НАШЕТО НЕДОВОЛСТВО

Иван Бързаков

Ще мине зимата на нашето недоволство -
за да пристигне лятото.
Пак същото лято.

Rhino написа:ЗИМАТА НА НАШЕТО НЕДОВОЛСТВО

Иван Бързаков

Ще мине зимата на нашето недоволство -
за да пристигне лятото.
Пак същото лято.

Късичко е, но е достатъчно.

Присъда
Елица Виденова


Няма те, няма те... —

няма дилема!

Сън вместо истина

идва при мен.

Няма „не искам“ —

трябва да взема

крайно решение

на този проблем!

Няма наляво,

нито надясно —

само направо

е верният път.



Просто те искам

и да е ясно:

няма помилване —

аз съм съдът!

ОДНООБРАЗИЕ

Зинаида Гиппиус

В вечерний час уединенья,
Уныния и утомленья,
Один, на шатких ступенях,
Ищу напрасно утешенья,
Моей тревоги утоленья
В недвижных, стынущих водах.

Лучей последних отраженья,
Как небывалые виденья,
Лежат на сонных облаках.
От тишины оцепененья
Душа моя полна смятенья...
О, если бы хоть тень движенья,
Хоть звук в тяжелых камышах!

Но знаю, миру нет прощенья,
Печали сердца нет забвенья,
И нет молчанью разрешенья,
И все навек без измененья
И на земле, и в небесах.

SIX HONEST SERVING MEN

by Rudyard Kipling

I keep six honest serving-men
(They taught me all I knew);
Their names are What and Why and When
And How and Where and Who.
I send them over land and sea,
I send them east and west;
But after they have worked for me,
I give them all a rest.

I let them rest from nine till five,
For I am busy then,
As well as breakfast, lunch, and tea,
For they are hungry men.
But different folk have different views;
I know a person small
She keeps ten million serving-men,
Who get no rest at all!
She sends em abroad on her own affairs,
From the second she opens her eyes
One million Hows, Two million Wheres,
And seven million Whys!

Съветските разузнавачи

Дамян Дамянов

Това са хора най-обикновени.
Но във душите свои исполински
те носят по един невидим Ленин
и по един непобедим Джержински.

За тях войната продължава още!
И революцията всеки миг разчита
на техните безсънни дни и нощи,
на твърдостта им, равна на гранита,

в която тъмни сили се разбиват
и пред която враговете гинат.
За да живеят хората щастливи,
да имат сън, усмивка и родина.

Това са хора най-обикновени.
Но докато те на тоя свят живеят,
ще бъде жива правдата на Ленин
и знамето ни честно и червено
над нас непобедимо ще се вее!

...

0 написа:Мдаааа, казионната поезия също спада към категорията изкуство. Нямаш ли и нещо по-старо така малко, посветено например на фюрера, на дучето или на раждането на престолонаследника?

Има, бе - как да няма.

ПОБЕДАТА НА ХИТЛЕР

Кръстьо Хаджииванов

Навред се песен пее по всичките страни
За войната с Хитлер, която обяви
тази умна овца с вирната глава,
бутнала отново света ни във война

Празна му главата – свисти в нея смок,
затова е хищен, страшен кръволок,
личността проклета, жадна за война,
хвърлила народите долу в пропастта.

За петнадесет дена Полша прегази,
незабавно кратко Белгия срази
и със бясна лудост пред Русия застана...
Плювнал на ръцете, подло, без закана,
внезапно нападна, за мърша орел,
градовете срива, безумен и смел.

Харков разрушава, Киев изгори
и със кръв червена земята поля,
геройски продължава “похода велик”
земята разтриса със страшния си вик...

Но пред Волга спира, в Сталинград се зъби
и пламна във огън лудият му лик!

Там героят Хитлер много се изплаши
и хукнаха да бягат верните апаши,
искаха много те да се спасят,
но трябваше скъпо те да заплатят.

В паника голяма през кървави поля
пръснаха да бягат с разбити сърца,
при Курск се те спряха да се защитят
и земята жадна с кръв да напоят.

“Светкавично напредваха”, но с гърба напред
и даваха жертви с хиляди безчет,
по “пътя победен”, но в обратен ред.

Полята, реките, червени от кръв.
Хитлер бе изплашен кат индийски лъв,
а погледът до вчера страшен кръволочен,
остана печален, тъжен, безпосочен.

Плювна на петите, без ред и без строй,
под дъжд от куршуми, снаряден порой.
Ето пак са в Харков, но не се сдържаха
в пътя погребален - падаха, вървяха.

Надеждите им светли угаснаха всички...
А нашта цел обща е за Берлин едничка
И ний ще ги догоним скоро във Берлин
За да хванем Хитлер – разбойнишки син.

Дресирана мечка, синджир през устата,
всеки да заплюе Хитлер и войната,
всека нека види този кръволок
за пример на всеки жаден за власт смок!

LIMERICK


A Fly and a Flea in a Flue
A fly and a flea in a flue
Were imprisoned, so what could they do?
"Let us fly," said the flea
"Let us flee,"said the fly
So they flew through a flaw in the flue.

Две начала

Емануил Попдимитров

На лунна лодка в небесата
Бог плава сам над бездни.
И тихо носят го платната
сред мировете звездни.

И ето среща той комета
пламтяща, величава.
На нея Демонът проклети
възседнал, гордо плава.

С усмивка зла и сатанинска
духът го поздравява,
и пак крилата исполински
размахва, отминава. -

Каквото тайно Бог в лазури
замисли в тишината,
довършва го сред мрак и бури
злокобен Сатаната!

Преливане

Люба Винарова


Краката на крокодила се пързалят
по лъскавата трева и той вижда
големи празни ябълки.

"Няма да изядеш коричките им,
защото бялата чиния
е пълна с костилки"

Речният хляб тече между пръстите
на наклонените пещи
и зеленият чадър ще се стопи
в желанията си.

"Намери ме коленопреклонно
и млъкни спотаено в жадните квадрати"

Крокодилно претракват
внезапни сънища.

0 написа:https://www.youtube.com/watch?v=xf6DO-NMbtQ&feature=related

Къде ти се изгуби мъничкото симпатичничко бе, чичо Носи?

Нещо не сме го скивали от фчера

Купонясва, батко Плюши.

Какво ще кажеш за тези манджи?

Тарантула
Ако се окажете в градчето Скуон, недалеч от столица Пном Пен, не падайте в несвяст, ако ви заобиколят от всички страни продавачи с табли и подноси, пълни с още живи, мърдащи или вече изпържени тарантули. Наистина, по-голямата част от появяващите се в Камбоджа чужденци не дръзват да опитат тази храна. Местните кулинари недоумяват защо човек да не си хрусне такъв вкусен паяк, с размер колкото дланта. Не бива да се смята, че съвременните камбоджанци ядат паяци от глад. Даже и най-бедните селяни не го правят. Те имат достатъчно храна. На тях им харесва да ядат паяци. Тарантулите са считани от камбоджанците за такъв деликатес, какъвто е черният хайвер на Запад. Вярно е обаче, че те трябва правилно да се сготвят. Как го правят? Първо трябва да ги хванат. Издърпват ги от дупките и отстраняват отровните им зъби. По-нататък членестоногото бавно се пържи на открит огън, задължително на дърва, като се добавя голямо количество сол и чесън. Когато хитиновата обвивка, която в нормално състояние има черен цвят, придобие червено-кафяв оттенък, паякът с хрупкава коричка е готов за ядене. Желателно е да се консумира още горещ. Казват, че на вкус наподобява кокошка.

Прилепи

На виетнамските улици може да се намерят най-екзотичните блюда. Биещо сърце от кобра, супа от броненосец или пилешки сърца, мариновани в свинска кръв. Подобна „храна за боговете” съвсем не е изобретение на някакви диви жители на джунглата. Всичките тези храни могат да бъдат намерени в най-скъпите ресторанти. Апотеоз на екзотичната и невероятно скъпа трапеза е блюдото от прилепи. Във всеки реномиран ресторант заловените зверчета се държат в клетка, а на клиента предоставят правото да избере това, което му харесва. След това пред тях се случва следното: разтягат прилепа за крилата и с мълниеносен удар прерязват главата му. Кръвта от раната се събира в чаша. Виетнамците вярват, че тази кръв възбужда и укрепва мъжката сила. Познавачите утвърждават, че месото на прилепите по вкус е сродно на говеждо със сос къри.

Желирано кучешко
В тези ъгълчета на Азия, които не могат да се похвалят с особено богатство, много обичат най-добрия приятел на човека. Но не заради умния поглед и махащата опашка, а заради вкусовите качества. Пазете вашият приятел, ако се отправяте заедно с него на пътешествие – той може да бъде похитен и изпържен за вечеря. Собствениците на черни кучета трябва да проявяват особена бдителност, защото островитяните са убедени, че тяхното месо по нищо не отстъпва на прясното телешко.

0 написа:

Купон по време на грипна ваканция

Купон с маски, бре!

До J. и M.

Панайотис Критидис

Бардачен мъж е Ветровете:
илюзии ваши забравете!
Той на Дамянов е аверче,
на Петьо, Хайката и Верче!
Денем творят дела говежди
А вечер смеят се на Вежди..

Прелита Белла, тичка Ани,
танцуват сини повлекани,
тъгува Астра, пърха Владо
и ачка демократче младо.
Линее Борко до Оласа,
а Гнома демонстрира класа.

Да пием ний за пулци десни
и техни клипчета чудесни!

Спи езерото

Пенчо Славейков

Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва...
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.

Йончев написа:Не бил четял, а?

Бай Петко се е поизсилил

E, v puberteta mozhe i da ne se e prestaraval...

Йончев написа:

Rhino написа:

Йончев написа:Не бил четял, а?

Бай Петко се е поизсилил

E, v puberteta mozhe i da ne se e prestaraval...

Е, и аз на негово място не бих се престаравал над Рициновия буквар

Шегата настрана, чистият пейзаж винаги е бил любимия ми жанр в лириката

Mozhe i bashtata da e pritestil povechko, oti daskal...

Pencho e naj-universalnijat ni i filosofski poet, zatova ne e mnogo populjaren.

Йончев написа: Само че, словото е живо, а образът - мъртъв. Затова именно е безценна литературата.

Ne sym mnogo syglasen. V svetovnata istorija vinagi negramotnite sa bili ogromnoto mnozinstvo, kato izkljuchim poslednija vek.

V obraza se sydyrzha prestavata, kojato literaturata mozhe da izopachi.

Тъй де, ама между говоримото и писано слово често има голяма разлика, въпреки многофункционалността.

Enseña Cómo Todas Las Cosas Avisan de la Muerte

Francisco de Quevedo y Villegas

Miré los muros de la patria mía,
si un tiempo fuertes, ya desmoronados,
de la carrera de la edad cansados,
por quien caduca ya su valentía.

Salíme al campo; vi que el sol bebía
los arroyos del hielo desatados,
y del monte quejosos los ganados,
que con sombras hurtó su luz al día.

Entré en mi casa; vi que, amancillada,
de anciana habitación era despojos;
mi báculo, más corvo y menos fuerte.

Vencida de la edad sentí mi espada,
y no hallé cosa en que poner los ojos
que no fuese recuerdo de la muerte.