ДНЕВНИКЪТ НА БРИДЖИТ ДЖОУНС

Emma написа:

Rhino написа:

Emma написа:

Rhino написа:

Stormy Sky написа:Нерде Ямбол нерде Стамбол бе, Носорог?

Карай, Плюшка - все в гърло.

К`во си се олял пак ?

А ти защо подслушваш чужди разговори?

Ми Любознателна съм... за разлика от любопитните.

То па едни разговори, едно чудо ...абе и за гадаене не стават, ама на...

Това е английски хумор.

защо спря да пише Бриджит? Аз се регистрирах само за да мога да коментирам дневника и като ми се прииска

Самодива написа:защо спря да пише Бриджит? Аз се регистрирах само за да мога да коментирам дневника и като ми се прииска

Може би си редактира дневника.

Rhino написа:

Самодива написа:защо спря да пише Бриджит? Аз се регистрирах само за да мога да коментирам дневника и като ми се прииска

Може би си редактира дневника.

дневник не се редактира
в дневник се записват случки и мисли
или няма такива или са толкова много че няма време за писане
ще видим

Самодива написа:

Rhino написа:

Самодива написа:защо спря да пише Бриджит? Аз се регистрирах само за да мога да коментирам дневника и като ми се прииска

Може би си редактира дневника.

дневник не се редактира
в дневник се записват случки и мисли
или няма такива или са толкова много че няма време за писане
ще видим

e, да
но нейният дневник не е обикновен

Rhino написа:

Самодива написа:

Rhino написа:

Самодива написа:защо спря да пише Бриджит? Аз се регистрирах само за да мога да коментирам дневника и като ми се прииска

Може би си редактира дневника.

дневник не се редактира
в дневник се записват случки и мисли
или няма такива или са толкова много че няма време за писане
ще видим

e, да
но нейният дневник не е обикновен

А какaв е ?

Emma написа:

Rhino написа:

Самодива написа:

Rhino написа:

Самодива написа:защо спря да пише Бриджит? Аз се регистрирах само за да мога да коментирам дневника и като ми се прииска

Може би си редактира дневника.

дневник не се редактира
в дневник се записват случки и мисли
или няма такива или са толкова много че няма време за писане
ще видим

e, да
но нейният дневник не е обикновен

А какaв е ?

художествен

Rhino написа:

Emma написа:

Rhino написа:

Самодива написа:

Rhino написа:

Самодива написа:защо спря да пише Бриджит? Аз се регистрирах само за да мога да коментирам дневника и като ми се прииска

Може би си редактира дневника.

дневник не се редактира
в дневник се записват случки и мисли
или няма такива или са толкова много че няма време за писане
ще видим

e, да
но нейният дневник не е обикновен

А какaв е ?

художествен

Mi hubav e, da pishe de.

Emma написа:

Rhino написа:

Emma написа:

Rhino написа:

Самодива написа:

Rhino написа:

Самодива написа:защо спря да пише Бриджит? Аз се регистрирах само за да мога да коментирам дневника и като ми се прииска

Може би си редактира дневника.

дневник не се редактира
в дневник се записват случки и мисли
или няма такива или са толкова много че няма време за писане
ще видим

e, да
но нейният дневник не е обикновен

А какaв е ?

художествен

Mi hubav e, da pishe de.

Mi da pishe, pak nie shte komentirame.

Самодива написа:
в дневник се записват случки и мисли
или няма такива или са толкова много че няма време за писане
ще видим

Тази вечер ще ви разкажа една банална история.Супер лов стори. История за много любов и много страст. Нищо ново от Ромео и Жулиета насам. С лек латино привкус. Седя си веднъж самотна и замислена, съвсем обичайно за мен състояние, в едно кафене. Лято е. Всички се втурнали нанякъде забързани в тъпото си ежедневие и работа. Аз обаче нали съм безработна се опитвам да убивам скуката с кафе. И тогава влиза един познат да го наречем с името Валери от местоработата на майка ми. Нейн колега. С един невероятен непознат за мене мъж. Божичко дъхът ми спира и си мисля, дано поне от елементарно възпитание седнат до мен. Него ден явно имах късмет. Виждат ме и усмихнат Валери се насочва към моята маса. Следва задължителното предствяне и съвсем скоро потъваме в оживен разговор. Сърцето ми лудо бие, устата ми говори, говори....влюбих се безпаметно от първ поглед Няма да навлизам в подробности, но няколко часа по късно се озовавам в квартирата на (да го наречем) Весо. Луд следобед с много жега и нега. Тръгвам си привечер поомачкана и тооолкова приятно изморена. С обещанието на Весо да се обади и да се видим пак. Сутринта се събудих като една доволна Скрлет изпълнена с живот и толкова оптимизъм в бъдещето. Цял ден се усмихвам. Нещо нечувано за мене. Цял ден където и да ида неизменно телефона е в мен. В банята дори. Полека лека еуфорията от любовният следобед отстъпва място на притеснения, тъга и накрая луда омраза към целият мъжки свят като цяло, и в частност към Весо. Седмица по късно реших, че трябва нещо да предприема и се обадих на Валери. Поплаках на рамото му и естествено съвсем не в мой стил приех да бъда утешена. Станахме любовници. Незнайно как, обаче той започна да ми става мил, и май малко го обикнах. Връзката ни продължи повече от половин година, но трябваше да се разделим. А Весо не съм го виждала от миналата година. Той замина да работи някъде в чужбинско. Като си рекапитулирам в съзнанието с кого бих искала да бъда - Весо за мен е въплъщение на романтичната любов. А Валери – въплъщение на огнена страст. Какво вътрешно раздвоение - романтика или страст. Прекрасно беше. За съжаление трябваше да го прекратя. Защото в службата на майка ми започнаха да се досещат. Рандевутата бяха в неговата стая. Сега си пиша с Валери по скайпа.Направих си ник менте и хубавичко го изментих. Защото той скъса с мен - с лек нравствено-поучителен скандал! А аз мразя да ме поучават. Почти толкова колкото мразя да спазвам задължителните и толкова клиширани норми на поведение....

Бриджит, много интересна история! съвсем реалистична
следващия път ще ни разкажеш ли нещо по-актуално?

´´

Emma написа:No bi mogyl i da e istinski imenno zaradi tova.

именно
това имах предвид като казах че е реалистичен и поради това никак не е слаб. потресаващ е
освен това различните хора имат различна представа за романтика

Липсва ми Бриджитката, беше много забавна.

И нея я прогонихте.

Rhino написа:Липсва ми Бриджитката, беше много забавна.

И нея я прогонихте.

На мен никак.

Надя написа:

Rhino написа:Липсва ми Бриджитката, беше много забавна.

И нея я прогонихте.

На мен никак.

Rhino написа:Липсва ми Бриджитката, беше много забавна.

Какво ли не прави скуката и безделието от нас хората. Като се замисля напоследък съм се превърнала в нещо съвсем непонятно и непознато за мен самата. Камо ли за близките ми.
Да си празноглава фърфалетка е супер занатие! Ако ви кажа какво глезено създание съм станала - представете си да рева за глупости като кофти прическа. И оня ден се включвам на скайпа на една приятелка. Верно по възрастна от мен. Улегнала, семейна, с две деца и отговорна професия. А тя вместо да разведри тъпото ми ежедневие дава акъли за собствената ми персона. И за какво? Само защото съм си позволила по фриволен език в тъпият им форум.
Аз не търпя вече някой мъж, който и да е той, да ме унижава, защото вече отдавна не плача заради мъже.Просто не искам вече да плача. Пък и какво да кажа за човек, който публично изказа презрението си към личното ми страдание, което съм преживяла някога и към поезията ми? Ние търпим, защото знаем, че винаги има следващ. А и той твърди, че си пада по екстремните неща - ето му екстремни емоции! Щом твърди, че обича риска - ето му истински, реален риск! Приятелката ми казва – остави го. Оф, още ми е интересен като опитно поле. Нали знаете, сама девойка какви простотии може да измисли. То аз хубаво ще го оставя и неговото желание е такова, желание, което аз уважих, и не смятам да нарушавам.
Изпитание - да си сложиш сама намордника. Стига съм преследвала, никой не обича това. Най малко аз. Казват ми вземи се стегни, остави го тоя интернет, поживей малко в реалното.
В мрежата няма да намериш човека. А как да обясня аз живот в реалността в момента нямам!
Приличам на принцесата затворена в кулата. Просто съм далеч от всяка цивилизация. И като нямам за какво да рева си измислем супер важни проблеми като грозна коса. Или пък като няма с какво да се занимавам си измислям каузи като тази за Синята идея. Но това се случва само по персонални празници - иначе в останалото време съм същата, скучна, понякога ядосана, понякога политиканстваща. Докато се събудя. Наистина в реалният свят.

Това последното би ме разсмяло до сълзи, ако беше истинско.

Лъже-Бриджитката решила да ползва стила на Лоренчето, ама поизпуснала на някои места запетайки, та се издала, без да иска. Нищо, може да си ги набави от новия "градски", оти при него са в преразход.

Бриджит разбира се, поради нежелание да разказва истинската история на своя живот, решава да си съчинява и да записва измислици-премислици.
Но истината е съвсем различна! Историята на тази псевдо-Бриджит не е красивата история от "Последна любов" на Уилям Уортън. Нейната истинска история е някакъв причудлив прочит на Цветя на Злото на Бодлер, илюстрирана от графиките на Гоя!

Истинската история на Бриджит Джоунс от форум безпризорни /известна и като jovina/
47 годишна жена в климактериум, която кара тежък климакс, изразяващ се в нимфомания и алкохолизъм!
джовина се е регистрала във форума на медиапул заради мъж, но се оказва в леглото на друг, който е женен и модератор на форума тогава! тя не се спира и продължава да ловува за мъже по форумите ни!

Двойнственият живот на необвързаните. Извън времето за работа, официални срещи и вечеринки със себеподобни, всички самотници водим един паралелен живот, който тече само когато сме съвсем напълно сами. Като Кари, която обича да пече бисквити, да ги маже с джелоу и да ги яде права докато чете модни списания, или Шарлът, която може да прекара часове пред увеличителното огледало, съзерцавайки порите си, или Мариетка, която седи на бежовия си диван, облечена в шаферската рокля от сватбата на братовчедка си, с крака върху стъклената маса, наливайки се с уиски, мечтаейки за по-добри дни. Или Иван, който гледа порно по 36 часа в денонощието и се взира в чертежи на апартамента си клекнал на балкона чисто гол. В този паралелен свят сме си напълно самодостатъчни и голямата гола истина е, че в момента, в който се обвържем трайно или нетрайно, тези ни малки ритуалчета ни липсват, а да ги извършваме в присъствието на някого е немислимо....просто не е същото....


От един час се опитвам да се сетя какво е моето любимо занимание на необвързана и все не мога да селектирам най-оригиналното. Всичките са съвсем обикновени. Стоенето по пижама цял ден, краката на масата, коктейли от 10 сутринта, обелки от портокали в камината, да пускам Оскар в леглото, да слушам Ив Монтан, да разглеждам снимките на дядо ми във военна униформа, на мотор или танк, с пагони, на лагери и по казармени вечеринки ( където е забил баба ми ( има една снимка, на която баба ми е с неговите униформа и фуражка и с цигара в уста...а с какво ли е бил облечен той???)), да прекарам цял ден без да се погледна в огледалото, за да проверя на вечерта дали съм се забравила. Да чета детски книжки и да рисувам пауни в една тетрадка с малки квадратчета. Да пълня плик с вода и да го пускам от балкона. Да танцувам на стара, стара Боса Нова...толкова стара, набор на Жоао и Сержо...Да си говоря сама на английски, имитирайки всевъзможни акценти и гласове. Да си представям, че давам интервю, или че получавам Оскар и държа реч...Да изям парче шоколадов кейк с пълно удоволствие, знаейки, че единственият свидетел на тази вакханалийка е моята не чак толкова будна съвест. Да нарисувам едно сърце ,да го разделя на различни по големина части и във всяка от тях да напиша по едно от имената на хората, които истински и трайно са се настанили в сърцето ми.


Не съм сигурна, че ако някое от тези неща беше споделено с някого, особено пък ако това е мъж, бих се насладила така както когато го правя сама и тайно знам, че само аз си знам за това.


НО със сигурност си струва да рискуваш, ако загубата на някакво подобно дребно удоволствие, може да бъде компенсирана с трайното присъствие на лично твое човешко същество в живота ти....