-Според вас е нужна радикална промяна? Всъщност от какво точно има нужда БСП - от презареждане или от пречистване?
- Това е голямата дилема в БСП, но дано младежите са разбрали, че само с ефектни мероприятия и презареждане на старите батерии и идеи няма да стане. На техния форум при създаването на младежкото обединение в БСП през изминалата седмица те се присъединиха към посланието за промяна. Пречистването чрез нови и авторитетни фигури е първото условие за възвръщането на доверието на обществото към БСП. Пред БСП стои една дилема – агония или промяна(Я. Стоилов).
+9
battle
marri_ana
Апостолът на Свободата
Emma
Надя
Rhino
asparuh
Стоян Христов
Admin
13 posters
Актуална политика
Надя- Брой мнения : 2752
Join date : 23.04.2009
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
От блога на Ралица Ковачева
Две димящи лули
Големия Бял Добър вървеше във влажната нощ към Шатрата зад Шадравана. Знаеше, че когато Големия Червен Патрон го покани да изпушат лулата на мира, нямаше предвид нито лула, нито точно пушене. Той отдавна беше минал на твърдо, въпреки че не му понасяше добре. Затова винаги когато „зареждаше” Големия Червен Патрон сядаше под архаровите рога, за да му напомнят да не ходи напушен на преговори. Големия Добър Бял помнеше тази история и не отиваше неподготвен в Шатрата зад Шадравана. Леките издутини под мишницата и под левия му крачол издаваха неумиращото ченге в него.
Когато влезе в Шатрата, там беше сумрачно, а големия Червен Патрон седеше под рогата. Посочи му мястото срещу себе си и махна на девойка на неопределена възраст с оскъдно облекло, но огромни очила, да се оттегли.
-Няма да записваме, каза Големия Червен Патрон и многозначително погледна към издутото под мишницата сако на Големия Добър Бял. Той с въздишка извади залепения със скоч магнетофон Грундиг, ругайеки за всяко отскубнато косъмче.
-Изборните богове са недоволни, каза Големия Червен Патрон. Искат жертва. Дай им Голямата Уста.
-Защо Голямата уста, той е млад, има още да съсипва, твоята е изпята, това е последната ти година, ако се принесеш в жертва на Изборите, ще останеш в историята.
-Кой ти е казал, че това е последната ми година? Да, може би в тази шатра, но ме чакат още трофеи тук, преди да се отправя към вечните ловни полета.Дай им Голямата Уста и моите трофеи ще бъдат и твои.
-Не ми трябват, аз съм земният наместник на Изборните богове, моя е ръката която храни и ръката, която взема. Всъщност, как беше правилно с лявата даваш, с дясната вземаш или обратното?
-Мислиш че Изборите са всемогъщи, че от тях нещо зависи? Те са просто проекция на Дълбоката Сянка, която раздава картите. От нас зависи да вземем добри ръце, но трябва да сме заедно.
-А последно 10? –нервно мачкаше една пура между пръстите си Големия Бял Добър.
-Само ако изиграем добре играта. Но първо дай Голямата Уста на Боговете.
-Добре, ще ти го пратя, ти ще им го поднесеш подобаващо. А кога ще получа моята част?
-Не бързай, Дълбоката Сянка още не е готова с разбъркването. Ще изпушим още лули дотогава. Засега е достатъчно да излезеш оттук с димящо дуло.
Голямия Добър Бял разбра, че това е краят на разговора и се надигна тежко. Чудеше дали да каже на Големия Червен Патрон лично или по телевизията за малкия цифров диктофон в левия си чорап, когато се сети, че е забравил да сложи батериите. Въздъхна и отмахна чергилото на входа, за да се блъсне в стената от светкавици и микрофони.
Вътре Големия Червен Патрон свали големите очила на вечната девойка с малкото дрехи.
Две димящи лули
Големия Бял Добър вървеше във влажната нощ към Шатрата зад Шадравана. Знаеше, че когато Големия Червен Патрон го покани да изпушат лулата на мира, нямаше предвид нито лула, нито точно пушене. Той отдавна беше минал на твърдо, въпреки че не му понасяше добре. Затова винаги когато „зареждаше” Големия Червен Патрон сядаше под архаровите рога, за да му напомнят да не ходи напушен на преговори. Големия Добър Бял помнеше тази история и не отиваше неподготвен в Шатрата зад Шадравана. Леките издутини под мишницата и под левия му крачол издаваха неумиращото ченге в него.
Когато влезе в Шатрата, там беше сумрачно, а големия Червен Патрон седеше под рогата. Посочи му мястото срещу себе си и махна на девойка на неопределена възраст с оскъдно облекло, но огромни очила, да се оттегли.
-Няма да записваме, каза Големия Червен Патрон и многозначително погледна към издутото под мишницата сако на Големия Добър Бял. Той с въздишка извади залепения със скоч магнетофон Грундиг, ругайеки за всяко отскубнато косъмче.
-Изборните богове са недоволни, каза Големия Червен Патрон. Искат жертва. Дай им Голямата Уста.
-Защо Голямата уста, той е млад, има още да съсипва, твоята е изпята, това е последната ти година, ако се принесеш в жертва на Изборите, ще останеш в историята.
-Кой ти е казал, че това е последната ми година? Да, може би в тази шатра, но ме чакат още трофеи тук, преди да се отправя към вечните ловни полета.Дай им Голямата Уста и моите трофеи ще бъдат и твои.
-Не ми трябват, аз съм земният наместник на Изборните богове, моя е ръката която храни и ръката, която взема. Всъщност, как беше правилно с лявата даваш, с дясната вземаш или обратното?
-Мислиш че Изборите са всемогъщи, че от тях нещо зависи? Те са просто проекция на Дълбоката Сянка, която раздава картите. От нас зависи да вземем добри ръце, но трябва да сме заедно.
-А последно 10? –нервно мачкаше една пура между пръстите си Големия Бял Добър.
-Само ако изиграем добре играта. Но първо дай Голямата Уста на Боговете.
-Добре, ще ти го пратя, ти ще им го поднесеш подобаващо. А кога ще получа моята част?
-Не бързай, Дълбоката Сянка още не е готова с разбъркването. Ще изпушим още лули дотогава. Засега е достатъчно да излезеш оттук с димящо дуло.
Голямия Добър Бял разбра, че това е краят на разговора и се надигна тежко. Чудеше дали да каже на Големия Червен Патрон лично или по телевизията за малкия цифров диктофон в левия си чорап, когато се сети, че е забравил да сложи батериите. Въздъхна и отмахна чергилото на входа, за да се блъсне в стената от светкавици и микрофони.
Вътре Големия Червен Патрон свали големите очила на вечната девойка с малкото дрехи.
Надя- Брой мнения : 2752
Join date : 23.04.2009
В политиката, ако си обърнеш бузата, ще ти забият всички възможни ножове. Политиката е битка.(Иван Костов)
Много е прав.
marri_ana- Брой мнения : 265
Join date : 25.04.2009
петък, 16 юли 2010НачалоПолитикаСвятКултураАнализиИнтервютаДискусииВиц на деня: Бисери от 7-ото Велико народно събрание Търсене: Николай Михайлов: Само гладът може да детронира Харизмата
16.07.2010 г. 11:09 ч.
Това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност – лявата, дясната и народната
Компетентността не вирее до „Бойко”, защото има собствена сила, която дразни с превъзходство и независимост. Човек, на когото не би могъл да звънне нощем „да му купи пура”, тъй да се каже, е излишен и вреден. Компетентността е усвоима само „по допущение” и ако е свързана с явен или таен недъг, с някаква слабост, това каза пред ГЛАСОВЕ д-р Николай Михайлов. И още: Елитарната престъпност не е докосната. Статистиката твърди, че престъпността е нараснала с 10%. Но я няма в медиите или присъства като просната в безконечния правоохранителен сериал. Хищниците от прехода си живеят като римляни в декадентски период.
В началото на мандата на ГЕРБ немалко анализатори изтъкваха неясната и аморфна политическа физиономия на управляващата партия. Придоби ли повече релефност и яснота политическият профил на управляващите една година по-късно?
От начало до край, впечатлението е за политически регрес, за свличане в дополитическа фаза. Ще се пошегувам: управлението има „кроманьонски” политически профил. Намираме се на ранен етап на политическата антропогенеза, някъде при „смелото сърце” на Бърдоква. Да се размишлява сериозно за господстващия политически фолк в категориите на нормалността, не си струва, мисля си. По-правилно е да се отсече: това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност – лявата, дясната и народната. Двадесет години по-късно, на върха на преходното изтощение, струпахме тези мъже и жени „от всички краища на страната”, ”за да направят нещо за тая държава” и за да изметат „Доган и комунистите”. В момента го правят. Не чувате ли грохота на тяхната управленска машина, стенанията на всички мозъчни чаркове? Нищо няма да излезе от това национално отговорно замъчване обаче – само жега и финална покруса.
И все пак какви са характеристиките на тази власт и как бихте определили налагания от Бойко Борисов маниер на управление?
Тази работа ми прилича на неоживковизъм с „капиталистическо” лице. Синтез на мутра с генерален секретар. Богатата и незаменима социалистическа емоция на „огриженост за народа” е комбинирана тук с уменията на преходния гангстеризъм, преиздаден като правоохранителна кауза. На мястото на онази медицинска сестра, която кърпеше чорапите на Живков (какъв възхитителен ритуал на прибедняване!), е настанена предприемачката Цветелина Бориславова, стопанката на всички винетки. Ако мислите, че това безобразие ни е дошло като нещастен случай, лъжете се: това сме ние с хастара навън: държавата на Живков и предприемачеството на СИК. И жизнеутвърждаващата волност на фолка, щях да забравя...
Не са ли управниците просто проекция на инфантилизма на обществото? Всъщност какви са характеристиките на българския инфантилизъм и какви грехове носят медиите за неговото задълбочаване?
Българите упорстват в убеждението, че „между капките” има резервирано трасе за измъкване на всички наши домакинства. В България няма гладни гробища (Вера Мутафчиева). Има пътека към утрешния ден, независимо от всички превратности. Нашият фатализъм има и бодра страна. Убеждението, че „минималната потребителска кошница” е провиденциално гарантирана, крепи нашия етнос независимо от подозрението за случайния характер на историческата ни наличност. Не знам дали това е инфантилно, или пък е мъдро. Отчуждението на българската държава (турците) и на българската църква (фанариотите) ни кара да се чувстваме случайни, неосмислени. Държавата разполага една нация в историята, а църквата – във вечността. Нашият хоризонт е оцеляването. Нашият политически водач е всъщност лидер на оцеляването, склададжия. Високите цели са над националния ни ръст (три национални катастрофи), императивната цел е оцеляването. Фундаментално дребнотемие.
Умберто Еко твърди, че цялата власт в Рим произтича от медията. И в София също. Така например българската медия дундурка Борисов от десетина години насам по много неприличен начин, на което всички сме свидетели. Маса репортерки имат във връзка с това дундуркане, незабравими спомени. Много любопитно: през моминските трепети на отделно взетата професионалистка се осъществява националната съдба, подготвя се пришествието на Борисов. Набъбването на подкрепата за „Бойко” върви паралелно с нарастването на неприличните журналистически вълнения. Еротизираната медия е подстъп към властта. Продажната също. Заслугите са поделени.
Освен дундуркането от страна на медиите кои са другите причини за жизнеността на популизма на Борисов и колко дългосрочен може да бъде успехът на този популизъм?
Вярно е, че народът беше зажаднял за „популизъм” и доколкото мога да съдя, продължава да жадува. Не се е напил. Народът жадува опростяване, той иска „простото” начело. Простото е реваншизъм, не търпи йерархии, особено имуществени, но търпи вожд, даже го жадува. Иска лидера си разбираем, решен, един от нас. ”На сто процента”. Най-голямата посткомунистическа мъка не е бедността, така наречената просешка тояга, а отнемането на народния суверенитет върху „стила”, обезценяването на „обикновения човек”. Българският „капитализъм” обезсмисли съдбата да бъдеш „народ”. Това е интимният скандал. Народът обедня откъм самоуважение. Социализмът действаше като опустошителен комплимент по адрес на народа, деградация чрез утопично извисяване. Всяка твар без изключение беше Народ, с изключение на усъмнените. Социалистическият елит знаеше за егалитарните страсти на суверена и се наслаждаваше само зад дувари, свенливо и засекретено като практикуване на някаква извратеност, капиталистическа в този случай. 89-а освободи култа към монетата и вбеси всичко живо в активна или в страдателна форма. Парите са двойна мъка: защото ги нямам и защото ги имат. Оттук и прословутата жажда за справедливост като евфемизъм на завистта. Разслоението е първороден грях на българския капитализъм. Олигархичният елит е в максимална степен „народ”, разбогатял народ. Но това разделение е несправедливо, защото местата на частта и цялото са разменени: богатото малцинство е отгоре, а бедното мнозинство - отдолу. При това положение най-добре е да дойде Ивайло.
За първи път след 89-а политиката проговоря на „разбираем” език интимните травми. Опитваха всички, но този успя.
Питате как се лекува популизма? Популизмът се лекува с глад. Дойде ли глад, популизмът умира. И друг се ражда...
Коментирайте кадровата политика на Бойко Борисов като премиер и като лидер на политическа партия – защо властта залага на некомпетентността? Мултиплицира ли се според вас този модел за подбор на кадри в останалите публични структури?
Кадрите на „Бойко” са импровизации на инстинктивната му „мъдрост”, фигури, срещнати „на кръстопът” (Анна Борисова). ”Лъчо” функционираше съвсем доскоро като непоседливо тяло на сгрешена мисъл, или другояче казано - като личен полтъргайст на Харизмата. Всички от антуража на Борисов са по своему карикатурни: от Цецка Цачева до Божидар Димитров. Защо така ли? Защото инстинктът на Харизмата избира безобразие на вдишване и на издишване, а го прави, защото не може да си го спести. Цялата конструкция, наречена ГЕРБ, е интелектуално и естетически беззаконна, даже уродлива, а е такава по силата на прототипа. Изтървете ли „народа”, става лошо. Екипът на „Бойко” е съставен от сродни души и от лицемери в поза на доброволно самоунижение. Национално отговорни сини отрепки. Как си представяте „човек с всичкия си” по тези места?
Компетентността не вирее до „Бойко”, защото има собствена сила, която дразни с превъзходство и независимост. Човек, на когото не би могъл да звънне нощем „да му купи пура”, тъй да се каже, е излишен и вреден. Компетентността е усвоима само „по допущение” и ако е свързана с явен или таен недъг, с някаква слабост. Оттук и споменатата карикатурност на антуража. Човек, който тежи на мястото си, е труден за изхвърляне. Става скандал.
Моделът Борисов се мултиплицира в медийната сфера по силата на подражателната логика. Медията преоткрива „дискретния чар” на простотията, неподозираните й „дълбочини”. Все пак не Борисов произведе чалгата, а тя него. Медийната чалга го произведе.
Как в „стоенето” си Борисов надмогва и ще надмогва срутването на ГЕРБ?
Ще уволнява, ще разжалва, ще качва и ще сваля така, както направи с личния си лекар „Лъчо”. Ще играе на добрия цар и лошите царедворци. Ще ги сменя, ”защото му изпиват енергията”. Неспирно ще говори. Ще обяснява за магистралите „Люлин” и „Тракия”, за гьола в Белене, за Станишев и глобалната криза, за Путин, ”който ме разбра, а тия тука не”, за Меркел, ”която ми е любимка”, и за царствената си самота пред малкия екран. Това, последното, ще свива сърцата на всички домакини, готови да му сготвят и не само това. Ще плаши с предсрочни избори 3 в 1. И ще казва: чист съм пред народа. Не пипах пенсии и данъци. Имам сърце. Ако тия преди мене имаха сърце, сега нямаше... и т.н... Същите домакини ще казват „Бойко е прав”. „Интелектуалците” ще казват, че е могъл да стане „българският Хелмут Кол”, но не се е съветвал. Че всъщност не е Лед Цепелин, както им се е сторило в началото и че те първи са предупредили, че не е никакъв Цепелин.
Как ще се отрази провалът на Борисов върху носталгичните пориви и жалбите на голяма част от българите по фигурата на бащицата – бил той „Тато” или „Бат Бойко”?
Само гладът може да детронира Харизмата. Една криза, близка до гръцката, би свършила работа, но не дай Боже. Извън това драматично условие „Бойко” е по-скоро недосегаем. В качеството си на любимо народно суеверие, на нещо като подкова, окачена на вратата. Словенският философ Славой Жижек разказва следната история за Нилс Бор. Нилс Бор завел свой колега в извънградската си вила. На вратата на вилата висяла подкова. Колегата попитал изненадано: защо ви е тази подкова, защо това суеверие? Носи щастие, отговорил Нилс Бор. Но нима вярвате в това? Ето отговора: не вярвам, но казват, че действа и ако не вярваш.
Идеологията „Тато” действа и ако не вярваш, действа като безсъзнателна гаранция, като истина от суеверен порядък. Идеологията „Тато” е амулет. Нещо като да чукаш върху собствената си глава като върху някакво дърво с идеята да си спестиш нещастия. ”Тато” е българският „слънчев монарх” на традиционните общества, деградирал от исторически злоупотреби до пълен идиот от колективното безсъзнателно на урбанизираните селяни. ”Тато” е малоумен рев от хтоничните дълбочини, ”Бойко” на футболно игрище...
Твърдите, че властта е деинтелектуализирана и това, което става, е „много нисък жанр, чалга”. Защо тогава една немалка част от т. нар. интелектуалци подкрепя по един или друг начин това управление (според последното изследване на НЦИОМ тъкмо висшистите поставят доста висока оценка на правителството на Бойко Борисов)?
Тази подкрепа е информативна, но не за качествата на премиера, а за нивото на „висшистите”. Висшистите са „нисък жанр”, с известни изключения. От прозорците на Студентския град например се чуват само жизнеутвърждаващи парчета. Зверска чалга на водопади. Един интелектуалец нарече чалгата „жанр на радостта”. Нямам идея как това може да се произнесе, но благодарение на тази пошла мисъл разбирам защо го подкрепят.
Как ще се промени скалата на престъпността и отношението на българите към насилието и миазмите на прехода в резултат на епичната битка на управляващите срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта?
Елитарната престъпност не е докосната. Статистиката твърди, че престъпността е нараснала с 10%. Но я няма в медиите или присъства като просната в безконечния правоохранителен сериал. Фактите нямат значение, чувството на облекчение е важно. Хищниците от прехода си живеят като римляни в декадентски период. Отново са подгонили Царя, искат му имотите (ДСБ). Толкова им стига въображението. И куражът. Истината за престъпленията на прехода е табуирана, защото лидерите на управляващата коалиция са силно заинтересовани да не се разчуе. Миналото е погребано в ДАНС, на вратата дежурят стражите на Костов. Олигархията се изчерпва със Станишев и Доган. Големите мутри са фундамент на държавната сграда и остават неприкосновени. Управляват политическия процес, като финансират медийния и обратно. Получава се консолидиран олигархат на чалговат фон.
Отдясно вече пророкуват предсрочни избори, как ще коментирате това рязко дистанциране на сините от управлението на ГЕРБ? Всъщност какъв е истинският мотив за неуспешния опит за брак от страна на Синята коалиция с Бойко Борисов – консенсусно и отговорно политическо поведение, или преднамерен опит за употреба?
Синята коалиция действа по примитивна логика без капка въображение. Всичко, което правят, е правилно и некадърно. Открай време вдясно се разчита на нечий провал. На провала на Царя (СДС), на провала на СДС (ДСБ), на провала на Борисов (Синята коалиция). Никаква мисъл за изчерпаност на силите, за досада от вечното възвръщане на едни и същи преупотребени лица. Ще стоим на сцената, докато сетивата ви каталясат и извикате „Браво”. Костов е залегнал в храста като едра котка, предвкусваща плячка. Чака колената на Борисов да омекнат, при първите признаци на необратима слабост ще скочи от името на своята незаменима компетентност. Винаги е разчитал на елитарната интрига. Електоратът разочарова, политиката е манипулативно майсторство. Липсата на избиратели се компенсира с привличане на наемници, на обслужващ персонал: Мартин Димитров за коалиция със СДС, за да прескочат изборната бариера, Цветанов, ”човекът, с когото може да се работи”, за евентуална коалиция с ГЕРБ. Идеята Костов да декриминализира България е безумна идея, освен ако тази „декриминализация” не бъде изтълкувана като политика на скриване, а не на разкриване. Идеята за връщане на Иван Костов в изпълнителната власт е безотговорна идея, мислена буквално, но без съмнение е много плодотворна за опресняване на носталгичния мит на традиционното „дясно”. Оцеляването на носталгичната памет като единствен ресурс на политическото оцеляване (Владимир Шопов). Това „дясно” е ретро феномен и автосугестивна процедура. Честват собствените си сънища. В състояние на кататонен ступор.
Необратимо ли е обезличаването на т.нар. стара десница? Виждате ли все пак там ресурс за по-модерен и работещ политически проект?
Виждам само амортизирани фигури, фанатизирани да продължат. ”С Чачев напред” ми се струва адекватен боен възглас. След него нека маршируват Агов и другите. Работата е комична, идеологически и персонално. В ДСБ се подвизават самопровъзгласени консерватори, с епизодични либерални пропадания като идеята да дадат рамо на шефовете на гей парада, например. Постфактум едни твърдят, че става дума за инициатива на Кънев, а други на партията ДСБ. Костов е невинен - все едно че Кънев би си позволил да говори от името на ДСБ без Неговата санкция. Хаос в главите, не казвам в нагона. Консерватори с либерален уклон на лов за електорат, където го мернат и независимо от неговата „ориентация”. Същите тези консерватори понесоха чинно строени поредната възмутителна глупост на своя лидер, който разтревожен попита от трибуната на Народното събрание кога най-сетне държавата ще уреди финансови компенсации за „синода на Инокентий”, все едно че има или е имало такъв „синод”. Наложи се Божидар Димитров от Първо главно управление на ДС да брани Църквата и държавата от атаката на консерватора Костов, който е християнин, доколкото съм осведомен, и то православен, ако се не лъжа. Антуражът на лидера, известен с богословските си интереси, мълчи, защото го мъчи респектът и, дръзвам да допусна, засекретената мисъл за „кариерно израстване”. Църквата ще оцелее, както го е правила през последните две хиляди години, нашето е тактика. Електорат ни трябва. Срам.
Как може да бъде преодоляна кризата на политическото представителство у нас?
Нищо не може да се преодолее. Всичко си е на мястото. Не виждам размечтани за политическо представителство, а видиотени сектантски ядра. Обратно, чувам обобщения за слабост на националния разум и тъга по несбъднатата емиграция. Ще се редят управления, повече или по-малко нескопосани, ще ни лидират повече или по-малко невменяеми бърдокви. България ще се европеизира бавно, с поемане на малки дози разум и с поглъщане на големи дози постмодерен нихилизъм. Младите поколения ще се разбягват по пътищата на своето осъществяване. Тук ще се забавляваме с фолк, малцинствени проблеми и с изчерпания пенсионен фонд.Надеждата е заровена в частния свят.
Надеждата е заровена в частния свят.
http://glasove.com/article-9075.php
battle- Брой мнения : 28
Join date : 01.07.2010
Русия ни смъква цената на газа
Отпадат посредниците при доставката на газ и сделките ще се сключват директно с „Булгаргаз".
Това съобщи на пресконференция в резиденция "Евксиноград" премиерът Бойко Борисов след подписването на пътната карта за проекта "Южен поток".
Постигнати са и по-ниски цени на руския газ за България, допълни още премиерът, цитиран от БНР.
По думите на Борисов газовите преговори между България и Русия не са били никак леки.
Според него преговорите са вървели трудно, защото Руската федерация калкулира цените на газа по пазарен принцип и с тези цени руският газ не е продаваем на българския пазар, което води до фалита на много фирми.
Руският енергиен министър Сергей Шматко заяви от своя страна, че Русия е заинтересована не само от това българските потребители да използват руски природен газ, но и от инвестиции в сферата на газификацията в България и по този повод също ще се водят преговори с българското правителство.
http://news.ibox.bg/material/id_1391486248/#clist
Да видим сега какво ще пишат противниците на ГЕРБ?
Отпадат посредниците при доставката на газ и сделките ще се сключват директно с „Булгаргаз".
Това съобщи на пресконференция в резиденция "Евксиноград" премиерът Бойко Борисов след подписването на пътната карта за проекта "Южен поток".
Постигнати са и по-ниски цени на руския газ за България, допълни още премиерът, цитиран от БНР.
По думите на Борисов газовите преговори между България и Русия не са били никак леки.
Според него преговорите са вървели трудно, защото Руската федерация калкулира цените на газа по пазарен принцип и с тези цени руският газ не е продаваем на българския пазар, което води до фалита на много фирми.
Руският енергиен министър Сергей Шматко заяви от своя страна, че Русия е заинтересована не само от това българските потребители да използват руски природен газ, но и от инвестиции в сферата на газификацията в България и по този повод също ще се водят преговори с българското правителство.
http://news.ibox.bg/material/id_1391486248/#clist
Да видим сега какво ще пишат противниците на ГЕРБ?
marri_ana- Брой мнения : 265
Join date : 25.04.2009
http://news.ibox.bg/opinion/id_999814241
Отворено писмо (Сбогом ГЕРБ!)
17.07.2010, 20:09 (обновена 17.07.2010, 20:16)
Петър Хранков
Коментари (12)
Публикуваме текстовете ви без редакция
ОТВОРЕНО ПИСМО (СБОГОМ ГЕРБ!) от Петър Хранков (вече бивш ръководител на ПП ГЕРБ "Красно село" - София)
До всички, които имат някакво отношение към Демокрацията.
Присъствах на поредния фарс, именуван звучно областно събрание на партия герб.
Видях хора, които продължават да възхваляват един несъмнено напълно компрометиран и скандално провалил се функционер и хора, които възторжено и бурно го аплодират. Видях хора, които още не са разбрали, че герб се състои само от няколко души, които се наричат ръководство. Видях хора, които са се превърнали в завършени конформисти от страх да не загубят своите постове и облаги. Видях хора, които безапелационно налагат своите решения и хора, които примирено и безропотно ги приемат. Видях хора, които са членове на една демократична партия, но са третирани като симпатизанти. Видях хора, които са щамповани с израз на очакване да попаднат в кръга на богоизбраните.
Видях диктат и си спомних за едно отминало време, отговарящо на тази характеристика.
Времето, когато се наложи да напусна България поради вроденото си свободомислие.
Не видях равнопоставеност и демократичност. Не видях далновидност и благоразумие.
Не видях надежда. Не видях бъдеще. Не видях разум.
На всички, които все още се надяват да извлекат някаква полза от демонстративното си самоунижение искам да кажа ясно: Който живее с преклонена глава, живее прегърбен.
Сляпото послушание води единствено до духовна слепота.
Оттеглям своето доверие от способността на тази партия да изповядва и отстоява истинските демократични принципи. Съвестта ми не ми позволява да нося отговорността за неминуемите негативни последствия в близко бъдеще. Освобождавам поста на ръководител и се отказвам от членството си в тази подчинителна унизителност.
Партията се превърна в милитаризирана структура от послушници, надяващи се единствено на благоволението на висшестоящите. Първоначалният порив се изроди до неузнаваемост и вече няма нищо общо с идеята за гражданско съзнание. Парламентът на Република България се превърна в безкритичен силов механизъм за налагане на висшестоящи решения. Не вярвам на ловки словесни еквилибристики и удобни статистики, вярвам на това което виждам и чувам.
Често ме питат дали не ме е страх да се обявя официално против ръководството на герб. Не, не ме е страх. Страх ме е да не се събудя някоя сутрин с усещането, че съм предател на собствените си убеждения. Това е единствената непоносима мисъл с която не бих могъл да живея и от която наистина ме е страх. И този път смятам да остана тук. Защото времената са други. Защото съм Българин и мое изконно право и осъзнато задължение е да защитавам свободомислието.
Демокрацията се гради само и единствено върху него.
Отворено писмо (Сбогом ГЕРБ!)
17.07.2010, 20:09 (обновена 17.07.2010, 20:16)
Петър Хранков
Коментари (12)
Публикуваме текстовете ви без редакция
ОТВОРЕНО ПИСМО (СБОГОМ ГЕРБ!) от Петър Хранков (вече бивш ръководител на ПП ГЕРБ "Красно село" - София)
До всички, които имат някакво отношение към Демокрацията.
Присъствах на поредния фарс, именуван звучно областно събрание на партия герб.
Видях хора, които продължават да възхваляват един несъмнено напълно компрометиран и скандално провалил се функционер и хора, които възторжено и бурно го аплодират. Видях хора, които още не са разбрали, че герб се състои само от няколко души, които се наричат ръководство. Видях хора, които са се превърнали в завършени конформисти от страх да не загубят своите постове и облаги. Видях хора, които безапелационно налагат своите решения и хора, които примирено и безропотно ги приемат. Видях хора, които са членове на една демократична партия, но са третирани като симпатизанти. Видях хора, които са щамповани с израз на очакване да попаднат в кръга на богоизбраните.
Видях диктат и си спомних за едно отминало време, отговарящо на тази характеристика.
Времето, когато се наложи да напусна България поради вроденото си свободомислие.
Не видях равнопоставеност и демократичност. Не видях далновидност и благоразумие.
Не видях надежда. Не видях бъдеще. Не видях разум.
На всички, които все още се надяват да извлекат някаква полза от демонстративното си самоунижение искам да кажа ясно: Който живее с преклонена глава, живее прегърбен.
Сляпото послушание води единствено до духовна слепота.
Оттеглям своето доверие от способността на тази партия да изповядва и отстоява истинските демократични принципи. Съвестта ми не ми позволява да нося отговорността за неминуемите негативни последствия в близко бъдеще. Освобождавам поста на ръководител и се отказвам от членството си в тази подчинителна унизителност.
Партията се превърна в милитаризирана структура от послушници, надяващи се единствено на благоволението на висшестоящите. Първоначалният порив се изроди до неузнаваемост и вече няма нищо общо с идеята за гражданско съзнание. Парламентът на Република България се превърна в безкритичен силов механизъм за налагане на висшестоящи решения. Не вярвам на ловки словесни еквилибристики и удобни статистики, вярвам на това което виждам и чувам.
Често ме питат дали не ме е страх да се обявя официално против ръководството на герб. Не, не ме е страх. Страх ме е да не се събудя някоя сутрин с усещането, че съм предател на собствените си убеждения. Това е единствената непоносима мисъл с която не бих могъл да живея и от която наистина ме е страх. И този път смятам да остана тук. Защото времената са други. Защото съм Българин и мое изконно право и осъзнато задължение е да защитавам свободомислието.
Демокрацията се гради само и единствено върху него.
battle- Брой мнения : 28
Join date : 01.07.2010
Няма папак в ГЕРБ.Бойко здраво им държи юздите.Въпростният трябва да отиде при седесарите,ако някога дойдат на власт.Макар,че се съмнявам.
marri_ana- Брой мнения : 265
Join date : 25.04.2009
Живеем в развалините на комунистическия пейзаж
25 септември 2010 г.
Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години! Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене, това каза пред ГЛАСОВЕ Харалан Александров. И още: Политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител и че възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа. Той се справя перфектно.
Г-н Александров, твърдите, че от доста време живеем в ситуация на безпътица и деморализация. Колко дълго може да продължи това?
Обикновено обществата свършват живота си, когато се окажат в такава безпътица и деморализация, каквато наблюдаваме в България. Интересно е, че ние успяваме да живеем дълго в това състояние, което само по себе си е забележително. Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години! Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене.
Извън съмнение е, че в индивидуален план хората успяват да оцеляват, поддържайки някакъв по-висок морален, социален и интелектуален стандарт на съществуване. Но като общност, като колектив, като група, регресът е изумителен и има всички признаци, че се задълбочава. Не мога да се ангажирам с конкретна прогноза, не смея да се произнеса колко може да продължи. Както апокалиптичните прогнози, че това неизбежно ще доведе до катастрофа, така и бодряшкият възглед, че всичко е окей и хубаво си живеем, са избирателен и неинтелигентен отклик на тази ситуация. Единственото достойно отношение е да се задават тези въпроси и да се изследват тези феномени на упадъка, по възможност с научен метод.
В контекста на тази мрачна картина, която показва тенденции към сгъстяване на багрите, се случват и някакви добри неща. Те обаче се случват в много частни, в много малки, скрити и в някакъв смисъл нелегални територии и сфери. Има хора, които се съпротивляват на регреса, но го правят стихийно и неорганизирано, правят го на индивидуално и тук-таме на групово ниво. Някак си обаче това усилие не може да се случи на общностно ниво. Ние все още живеем в развалините на тоталитаризма и пораженията са страховити.
Наблюдаваме развихряне на разрушителните нагони, разкъсаност и дезинтегрираност на социалните мрежи, опустошение на душите, цинизъм, страх, усещане, че ако се ангажираш с морална позиция, ще бъдеш осмян и обезценен. Това са все примитивни защитни механизми, които позволяват на индивида да оцелее психически във все по-враждебния социален свят.
Давам си сметка, че е изключително лесно и много удобно, ако си в луксозната позиция на живеещ в София, общо взето, материално осигурен член на интелектуалната класа, да презреш, да възненавидиш и горделиво да се дистанцираш от простотията, която безспорно избликва отвсякъде и която безспорно е на власт. Мисля, че това е губеща позиция.
Въпрос на живот и смърт за хора като нас, ако разбира се, смятаме да живеем тук, е да се ангажираме с тази простотия, или по точно с онази нейна страна, която търпи развитие. Давам си сметка, че това звучи идеалистично и наивно – бил съм многократно упрекван, дори осмиван за моите просвещенски пориви да ходя и да проповядвам на простите хора по селата, но аз просто не виждам друга опция. Всички напъни този въпрос да се реши лесно, чрез социалноинженерни методи, като бъде избран просветен диктатор – защото, общо взето, това е алтернативата на просвещението – очевидно са напълно катастрофирали.
Как може да бъде приложен този просвещенски порив към политическата селяния, която в момента е на власт? Казвате, че за да промениш нещо, трябва да се научиш да го разбираш и приемаш.
В интерес на истината, аз неслучайно се занимавам с етнография, защото всъщност харесвам истинските селяни. Не харесвам овластените селяни и смятам, че е напълно невъзможно и непостижимо те да бъдат променени и просветени, след като са се докопали до властта. Простият човек на власт е напаст. Той, както би казал Николай Михайлов, е природна стихия.
Бойко Борисов овластен селянин ли е?
Разбира се, той е свръховластен селянин. Драмата там е, че всъщност той носи някои от жизнените характеристики на селото, само че при него те са проявени и манифестирани чрез себеутвърждаването на селското в режим на перманентно себевъзхвалване, на безкритична самонадеяност и на систематично обезценяване на всякаква алтернативна гледна точка. Това, разбира се, не се случва за първи път в българската история, не искам да го сравнявам с Александър Стамболийски, но динамиката на социалните процеси, която извежда подобен тип лидери, е сходна.
Това ще продължи да се случва по простата причина, че в общество с такъв манталитетен фон, с такива дълбинни антицивилизационни нагласи и атавистични политически рефлекси демокрацията няма как иначе да изглежда. Това управление е триумф на демокрацията от селски тип. Тъй че аз предпочитам да работя по селата с тези хора, които живеят там и които искат да направят нещо за себе си, защото за тях има надежда. Най-малкото, защото за тях съм авторитет. Не мисля, че за овластените селяни съм авторитет, в най-добрия случай съм някакъв дразнител. Във всеки случай от тяхна страна не е идвала заявка, че проявяват интерес към моята гледна точка.
Затова ли мислите, че за тях няма надежда – защото не е идвала подобна заявка?
В интерес на истината, с някои от министрите в това правителство имам много добър диалог. Иронично е, но никога преди не съм имал толкова близки познати на министерски позиции. Проблемът според мен е, че тъй като това са хора смислени и с качества, на тях им е много трудно да функционират на нивото на собствената си компетентност, понеже границата на компетентността им е поставена от стила и действията на техния лидер. Няма как да си по-умен от Бойко Борисов в правителството на Бойко Борисов. В този смисъл да се ангажираш с такъв тип лидерство означава да откажеш да функционираш на нивото, на което можеш, и да слезеш под или в най-добрия случай на нивото, на което е позволено. Това е тежко похабяване.
Ако компетентността им е обречена, какъв смислен ход имат тези хора?
Не съм в позиция да давам съвети. Смятам, че е изключително наивно да вярваш, че е възможно да разгърнеш експертизата си и да допринесеш за общественото развитие при такъв тип лидерство, което демонстрира Борисов и което е дълбоко арогантно, самонадеяно и изпълнено с онтологическа убеденост, че властникът знае всички верни отговори. Това, че гледната му точка по даден въпрос се променя по три пъти в денонощието под натиска на неведоми сили, това, че очевидно тежко се влияе от конюнктурата, това, че е достатъчно някой от неговите старши в ЕС или САЩ да му скръцне със зъби, по никакъв начин не променя тази изумителна комбинация от самонадеяност и безпомощност.
Това обрича всеки сериозен опит да следваш дългосрочен дневен ред в правенето на политики. Свръхперсонализираното популистко лидерство свръхполитизира публичността, но същевременно убива самата възможност за политика, като я прави заложник на постоянно менящата се конюнктура. Нали виждате какво става – премиерът постоянно саботира бездруго плахите опити на министрите да правят политика и да провеждат реформи. Резултатът е хаос и засилващо се усещане за безизходица. Истината е, че друго лидерство в България не съм виждал. В момента Борисов ни е пред очите, но той е само един много ярък пример – общо взето, това е характеристика на всички политици, които се изредиха тук през годините на прехода. В някакъв смисъл Борисов е най-откровената манифестация на този тип провалено лидерство.
Нека ви върна към пораженията на групата и груповия начин на живот. Къде да търсим корените на тази патология?
Страшните поражения са комбинация между незавършена модернизация и брутална подмяна на модернизацията с тоталитаризъм. Тоталитарният комунизъм е модернизационен проект, макар и тежко разрушителен. Това е като първо да удари градушка, след това да мине пожар и да спече тежка суша и накрая да връхлети наводнение. Говоря в земеделски категории, понеже сме селска територия. Някак идва отвъд капацитета на групата да преработи, да удържи и да се справи с такава злина. Пораженията на тоталитаризма се оказват много дълбоки, ефектът е като от ядрено оръжие, което по някакъв начин уврежда гена на културата. Освен това българската общност по злочесто стечение на обстоятелствата се оказва с много ниски съпротивителни сили. Много печално е да установиш това, особено ако си възпитаван в дух на възторжен и безкритичен патриотизъм. Но голямото, сатанинското изкушение е да отидеш в другата крайност, като се дистанцираш и презреш тази провалена популация.
По силата на това, че ние, образованите градски хора, сме имали повече житейски шансове, ни е дадено да имаме повече знание и от това произтичат повече отговорности. Въпросът е какво правим с това знание – дали го ползваме, за да аргументираме привилегированата си гледна точка и за да се отнасяме снизходително-насмешливо към тази буйстваща тълпа, която ни носи чрез политическите си избори естетическо неудовлетворение, или да развием някакъв друг тип отношение, като приемем, че въпреки огромното неудобство на това да поддържаш малцинствена гледна точка, да бъдеш в интелектуална опозиция, си струва да го правиш и да се въвлечеш в разговор с поддръжниците на статуквото.
Дързостта и способността да се поемат подобни рискове не са характеристика на нашето общество.
Това е синдром отново на тоталитаризма. На научен жаргон го наричаме травматична идентичност. Това ще рече, че съществува базисно допускане, че ако дръзнеш да имаш различна гледна точка и да се опълчиш срещу мнозинството, моментално ще дойде някой и ще те накаже за това. Групата агресивно и много често разрушително налага своята версия на индивида. И в този смисъл голямото преборване винаги е в групата на твоите връстници, в групата, в която си разположен и която налага конформистка норма.
Да се върнем към българската селяния. Струва ми се, вие заявихте, че сме нация от неуспешно урбанизирани селяни. Каква е спецификата на този селски манталитет по отношение на ценности като свободата и автономността на личността?
Основната характеристика на недобре урбанизирания селянин е дълбок екзистенциален ужас и тревога пред големия свят, които са прикрити като арогантност и самонадеяност. Тези хора са изгубени в града, защото процесът на урбанизация не е протекъл по еволюционен път и те не са били сполучливо социализирани. Социалните инженери на комунизма изтръгват от корените им огромни маси хора от село и ги захвърлят в заводите, които сега се разпадат. Заселват ги в някакви панелни гета и се захващат да ги манипулират и да ги мачкат като глина за целите на овеществяването на собствения си мрачен план за съвършено общество. Продуктът от това са зле урбанизираните селяни.
Ние живеем в развалините на този свят, в развалините на комунистическия социален, индустриален и политически пейзаж, населен от полуурбанизирани селяни и селянки с уголемени бюстове, които притъпяват ужаса си от модерната цивилизация с неистова консумация на модни субпродукти на градската култура, като чалгата например. Такъв субпродукт е и политическото лидерство от популистки тип. Тази турбофолк версия за цивилизованост е толкова шумна и агресивна тъкмо за да заглуши отчаяния вопъл на изгубените селски души, захвърлени в нечовешкия свят на криминалния преход.
Говорите за необходимостта от развитие, след като то е било прекъснато заради тоталитарния режим. Идеологемата ЕС и изобщо членството ни в Европейския съюз достатъчно добра почва ли е за това?
Членството ни в ЕС не е идеална, но е достатъчно добра почва. Първото, което се случи с това членство, е, че си дадохме сметка колко сме несъвместими с европейската цивилизация, колко трудно ни понася тя. Ние все още се държим като общност, която не е пълноправен член на съюза, или поне така се държат нашите политици. Последният казус с реакцията за прогонените цигани, или роми, е прекрасен пример. Този посрамен начин, по който се държаха нашите политици, показа печалната им неспособност да се ангажират с правата на собствените си граждани и един сервилен рефлекс да се поставят в услуга на европейските господари. Това издава зловещи провинциални комплекси и обезсмисля отличното владеене на английски и дипломатическото лустро на Николай Младенов.
Говорим за един от компетентните представители на този кабинет. Говорим за един от най-компетентните му и симпатични представители. Тоест има нещо отвъд неговите професионални качества, нещо, което кара този иначе интелигентен човек да се държи сервилно в ролята, в която е поставен. Това според мен е нагаждаческият стил на политика, който налага Борисов – потребността вечно да се харесва, да е угоден на силните на деня, постоянно да се съобразява с настроенията на тълпата или на западните си покровители.
Истината е, че българските политици в огромна степен са заложници на тази култура и са нейни представители. Нашите политици или следват масата, или я презират като Костов, или и двете. Общо взето, посланията са в тези два режима – или „аз съм един от вас и по силата на това, че съм баш таман като вас, прост и див, ще ме харесвате и ще гласувате за мен”, или обратното – „нищо не става от вас, сбъркан ви е генът, сменете си чипа, некачествен материал сте, мрете, жалки нещастници, защото не оценявате моето величие”, и т.н.
И в двата случая става дума за прояви на нарцистично разстройство. Фактът, че толкова арогантно поведение се търпи и е на почит, издава, че то е продукт на колективен защитен механизъм срещу страха от истинската модернизация. Уплашените и маргинализирани хора, тежко неподготвени да се справят с предизвикателствата на модерния свят, интуитивно се сгрупяват и скупчват около примитивни лидери, които да ги защитят от ужаса на това да живеят автономно.
Безспорно един от дефицитите на това общество е незачитането на свободата като ценност. Какво влияние ще окаже върху този дефект сегашната власт, която залага на несвобода и насилие, на омаловажаване на основни човешки права?
Сегашната власт се опитва да ни пробута фаустовската сделка – сигурност срещу свобода. Истината е, че при тази сделка обществото губи всичко и доброволно се отказва и от двете блага. Не съм сигурен обаче дали управлението наистина има целенасочен план за ограничаване на гражданските права и свободи, или реагира със засилена репресия поради безпомощност да се справи с належащите проблеми.
След като т.нар. автентична десница в лицето на Синята коалиция, която има претенцията, че е модерна и демократична дясна политическа формация, прие тази сделка и застана на страната на сигурността, какво да очакваме от ГЕРБ?
Това е поредното предателство на „автентичната десница”, за което тя ще плати съответната политическа цена. ГЕРБ са абсолютно невинни в това отношение. Те затова бяха извикани на власт. Те могат да бъдат обвинени в избирателност, могат да бъдат обвинени в некомпетентност, в преекспониране и в мърлявост, но в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в непоследователност. Те откликват на възложената им поръчка от една гневна и фрустрирана маса, която иска на всяка цена да бъдат наказани някакви лоши хора. В своето мнозинство българската общност е достатъчно наивна да вярва, че с репресия от полицейски тип може да бъдат решени проблемите на развитието.
Това е тъжната констатация, а не фактът, че се намира кой да отговори и ентусиазирано да се захване с тази задача. Ентусиазирано, но и хаотично, поради което не вярвам, че България ще стане полицейска държава – просто няма условия за това. Както всички забелязахме, Борисов даде заден ход по повод на прословутия специализиран съд, очевидно получил необходимия инструктаж от необходимите места. Целият този куц порив да бъде отговорено на отмъстителните пориви на прецаканата и озлобена част от българското общество също се оказа неосъществим.
Липсва не толкова желание, колкото институционален и административен капацитет във всички сфери, което е драмата на това управление. Самонадеяната заявка за свръховластяване, това усещане за почти божествен мандат на лидерството на Борисов е съчетано с изумителна импотентност на институциите, която се компенсира със закани, обвинения и себеразхвалване. Този политически оксиморон е очевидно предизвестен провал, но истински под него и отвъд него стои провалът на един дневен ред, който е винаги краткосрочен, който е лишен от дългосрочна визия, който не е ценностно основан, който е: „Дайте да запушим тази дупка и дайте да накажем тези мутри”, а не: „Как да живеем така, че да не се появяват дупки и да не се появяват мутри в нашия живот”.
Моделът на това лидерство предполага и предлага свръхцентрализация и одържавяване, което прави невъзможно провеждането на необходимите реформи. Точно обратното, връщаме се назад към времето на живковизма.
На практика реформите бяха пожертвани. Нито една от реформите не се състоя и нямаше как да се състои, по причина че това е най-несвободното управление. Цялото усещане за всевластие, което Борисов демонстрира, прикрива дълбока липса на истинска власт и на свобода, защото като политик той е драматично зависим от прищевките на тълпата, от интересите на олигархиите, с които е свързан и които постоянно го държат под натиск, от непредвидимите промени в политиката на неговите външни покровители и т.н. Представете си какво означава да се съобразяваш с всички тези неща.
Засега той се справя с лукавството на сървайвъра, който се е научил да оцелява в аморална среда, и съответно оцелява с аморални средства. То това му е трагедията, че той като политик няма удържаща морална рамка, неговата политическа етика е да бъде харесван и обичан от всички и да бъде начело. И това за съжаление е моралът на един много голям процент от българите. В този смисъл той е много близък, той е конгениален на българската популация и органично изразява дефицитите и силните страни на тази група, която го е извикала на живот в политическото му битие. Основното, което научава българинът в своята култура, в поговорките от рода, е, че „Преклонена главица сабя не я сече”, „Трай, да ти е мирна главата”, и прочие робски мъдрости.
Цялата етика на клиентелизма е основана на това, че трябва да си намериш сигурно място, че трябва да си намериш сериозен покровител, овластен патрон. В популярното съзнание свободата се разбира като липса на ограничение, тя се разбира като разгул, като това да можеш да хвърляш пачки в свиленградската дискотека, да удариш по врата опонента си, да можеш да се разпашеш и безнаказано да се отдадеш на телесна разюзданост, която завършва с махмурлук и омерзение. Това е проблематичната версия за свобода
. Ако това е свободата, то несвободата, която ни предлага Цветан Цветанов, е далеч за предпочитане. Съгласете се, че в този свят, в който има жертви и насилници, е по-добре насилникът да е с униформа и да знаем, че нашата полиция ни пази, или както някой остроумно го перифразира – „нашата милиция ни гази”. Неслучайно Цветан Цветанов е най-популярният политик в момента, защото той е систематичен, той искрено изповядва вярата в полицейския ред и дисциплина, която за отчаяните и обезверени хора изглежда като последна опора на порядъка.
Мислите, че Цветанов искрено изповядва тази дисциплина на фуражката?
Не мога да знам дали я изповядва искрено, но поне изглежда искрен. Всичко, което казвам за Борисов, Цветанов и други политически персони, е в рамките на онази привидност, която те създават за себе си в съучастие със сервилните медии. Не познавам хората зад тези публични маски.
Ако действително изповядваше искрено тази полицейска дисциплинираност, вероятно щеше да посегне и към някои кръгове, които остават недосегаеми.
Двойният стандарт е основен принцип на аморалната култура, в която живеем и която определя границите на политиката. Разбира се, че шумното преследване на едни мутри осигурява комфорта на други, това е банална истина за всички управления на прехода и сегашното не прави изключение. Аз бях един от първите, които казаха, че политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител и че възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа.
Той се справя перфектно. Затова по толкова щастлив, почти магически начин в неговото управление се срещнаха интересите на „народа” и на скритите му господари. Естествено, че ще бъдат влачени, тътрени и закопчавани някакви редови мутри, за да могат господарите им да дишат спокойно, да се радват на богатствата си и да бъдат признати за законната класа на едрия бизнес.
В какво е все пак предимството на единия вид репресия пред другия?
Много е ясна разликата и тя е, че този вид репресия въвежда порядък, въвежда ред, знаеш кой ти е господарят, знаеш кой е пашата, кой е беят, кой е султанът, знаеш на кого да се поклониш, на кого да целунеш стремето и в чий харем да заведеш дъщеря си.
Докъде ще ни доведе деструкцията на този псевдопорядък?
Всеки ред, който е основан на двойни стандарти, е обречен рано или късно да се разпадне в хаос, както, между другото, се случва в момента. Какво ще произтече от този следващ цикъл на завихряне в хаоса, аз не знам. Знам само, че има шанс да произтече научаване. Мисля, че има шанс някаква част от хората, които копнеят по репресивен ред като опозиция на репресивния хаос на прехода, да разберат, че и двете неща са загубени и ги обричат на отмиране.
Може да е парадоксално, но от гледна точка на дългосрочното развитие е добре, че се забърка този миш-маш и че така славно се проваля в момента надеждата за репресивен ред, божем хората проумеят, че няма да стане така и да се откажат най-накрая от него. При което ще трябва да се извинят на сегашното поколение политици за това, че са ги натоварили с невъзможна и обречена задача, и да ги пуснат в заслужена пенсия. Те могат да си направят малки частни фен клубове и да се бият с камшици например – това, което се прави по света, ако имаш неудържим порив да насилваш някого и да бъдеш насилван.
Аз приемам, че садомазохистичният избор, който голяма част от българското население практикува политически, е част от неговите човешки права, но нека го прави в някое мазе например. И да се опитаме в публичния живот да не осъществяваме мрачните си перверзни фантазии.
Бяхте казали преди време, че провалът на нечестивия брак между Костов и Борисов е неизбежен. Приключи ли този брак?
Бракът беше изконсумиран със страст и лукавство, но очевидно се пропуква. Не изключвам в предстоящата суматоха на оцеляването да наблюдаваме изумителни политически пируети и подскоци, при които никой не знае кой в чии прегръдки ще се окаже. Въобще не бих се изненадал, ако се появят нови форми на политико-сексуално съжителство в двойки, тройки и всякакви странни комбинации. Перверзията в българския политически живот е стигнала до степен, при която всичко е възможно.
Да се върнем към деморализацията и аморалното живеене на всички нива. Какви са всъщност параметрите на тази деморализация?
Основна характеристика на аморалния живот е двойният стандарт, невъзможността да генерализираш общия етичен принцип за всички членове на човешката популация или поне на твоята нация или на твоето село. Конструирането на кръг от избрани, от привилегировани, от наши хора, от нашата партия и т.н., за сметка на всички останали, постоянно поражда клиентелизъм и корупция, увековечава изключването и дискриминацията. В крайна сметка двойният стандарт разрушава фундамента на общностното живеене.
Модерният успешен индивид, който функционира добре в либерални пазарни икономики, се отличава по това, че е в състояние да формира сложни връзки и да влиза в различни формати на сътрудничество единствено и само по причината, че носи в себе си морален критерий за това. Ако се откажеш от моралния критерий, ти няма как да се ориентираш във всички сложни ситуации и дилеми, които възникват в живота, освен по външни белези, по това какво е казал вождът, какво е разпоредила партийната организация и дали този е от твоите или е от другото племе.
Аз съм сигурен, че в тази история с Батко и братко по време на предишното управление, което беше фамозно в своята аморалност, Батко е бил искрено засегнат, когато му се скараха, че е дал парите на брат си. В аморалната етика – а тя е точно обратната на гражданската – най-естественото, „най-етичното” нещо е да дадеш парите на брат си, на кого другиго да ги дадеш, ако не на брат си, щом имаш власт? Злоупотребата и преразпределянето на ресурси вътре в кръга на своите хора е норма, а не отклонение. То се превръща в отклонение в момента, в който ние кажем, че сме модерно общество, а не племе.
И точно в този момент, когато по независещи от нас политически причини границата механично е преместена не между България и Гърция, а между Румъния и Молдова, изведнъж става ясно, че не сме модерно общество, и започва цялата тази агония. Нека погледнем на този период като на етап от родилните мъки на нашето прераждане като европейска нация. Надявам се, че от абсурдите, на които сме свидетели в публичния живот, ще протече минимално осъзнаване, сепване, някаква форма на нормализация.
Не съществува обаче никакъв велик природен закон, който да предопределя нещата да се развият в тази посока. За разлика от физическите закони, на които се подчинява неживата материя, човешките системи са с много висока степен на непредсказуемост и хаотичност. Съвсем спокойно можем да се сринем на по-ниско ниво, отколкото това в момента, или съвсем да се затрием.
http://zonabg.info/Focus.40_42/8035.article/
25 септември 2010 г.
Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години! Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене, това каза пред ГЛАСОВЕ Харалан Александров. И още: Политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител и че възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа. Той се справя перфектно.
Г-н Александров, твърдите, че от доста време живеем в ситуация на безпътица и деморализация. Колко дълго може да продължи това?
Обикновено обществата свършват живота си, когато се окажат в такава безпътица и деморализация, каквато наблюдаваме в България. Интересно е, че ние успяваме да живеем дълго в това състояние, което само по себе си е забележително. Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години! Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене.
Извън съмнение е, че в индивидуален план хората успяват да оцеляват, поддържайки някакъв по-висок морален, социален и интелектуален стандарт на съществуване. Но като общност, като колектив, като група, регресът е изумителен и има всички признаци, че се задълбочава. Не мога да се ангажирам с конкретна прогноза, не смея да се произнеса колко може да продължи. Както апокалиптичните прогнози, че това неизбежно ще доведе до катастрофа, така и бодряшкият възглед, че всичко е окей и хубаво си живеем, са избирателен и неинтелигентен отклик на тази ситуация. Единственото достойно отношение е да се задават тези въпроси и да се изследват тези феномени на упадъка, по възможност с научен метод.
В контекста на тази мрачна картина, която показва тенденции към сгъстяване на багрите, се случват и някакви добри неща. Те обаче се случват в много частни, в много малки, скрити и в някакъв смисъл нелегални територии и сфери. Има хора, които се съпротивляват на регреса, но го правят стихийно и неорганизирано, правят го на индивидуално и тук-таме на групово ниво. Някак си обаче това усилие не може да се случи на общностно ниво. Ние все още живеем в развалините на тоталитаризма и пораженията са страховити.
Наблюдаваме развихряне на разрушителните нагони, разкъсаност и дезинтегрираност на социалните мрежи, опустошение на душите, цинизъм, страх, усещане, че ако се ангажираш с морална позиция, ще бъдеш осмян и обезценен. Това са все примитивни защитни механизми, които позволяват на индивида да оцелее психически във все по-враждебния социален свят.
Давам си сметка, че е изключително лесно и много удобно, ако си в луксозната позиция на живеещ в София, общо взето, материално осигурен член на интелектуалната класа, да презреш, да възненавидиш и горделиво да се дистанцираш от простотията, която безспорно избликва отвсякъде и която безспорно е на власт. Мисля, че това е губеща позиция.
Въпрос на живот и смърт за хора като нас, ако разбира се, смятаме да живеем тук, е да се ангажираме с тази простотия, или по точно с онази нейна страна, която търпи развитие. Давам си сметка, че това звучи идеалистично и наивно – бил съм многократно упрекван, дори осмиван за моите просвещенски пориви да ходя и да проповядвам на простите хора по селата, но аз просто не виждам друга опция. Всички напъни този въпрос да се реши лесно, чрез социалноинженерни методи, като бъде избран просветен диктатор – защото, общо взето, това е алтернативата на просвещението – очевидно са напълно катастрофирали.
Как може да бъде приложен този просвещенски порив към политическата селяния, която в момента е на власт? Казвате, че за да промениш нещо, трябва да се научиш да го разбираш и приемаш.
В интерес на истината, аз неслучайно се занимавам с етнография, защото всъщност харесвам истинските селяни. Не харесвам овластените селяни и смятам, че е напълно невъзможно и непостижимо те да бъдат променени и просветени, след като са се докопали до властта. Простият човек на власт е напаст. Той, както би казал Николай Михайлов, е природна стихия.
Бойко Борисов овластен селянин ли е?
Разбира се, той е свръховластен селянин. Драмата там е, че всъщност той носи някои от жизнените характеристики на селото, само че при него те са проявени и манифестирани чрез себеутвърждаването на селското в режим на перманентно себевъзхвалване, на безкритична самонадеяност и на систематично обезценяване на всякаква алтернативна гледна точка. Това, разбира се, не се случва за първи път в българската история, не искам да го сравнявам с Александър Стамболийски, но динамиката на социалните процеси, която извежда подобен тип лидери, е сходна.
Това ще продължи да се случва по простата причина, че в общество с такъв манталитетен фон, с такива дълбинни антицивилизационни нагласи и атавистични политически рефлекси демокрацията няма как иначе да изглежда. Това управление е триумф на демокрацията от селски тип. Тъй че аз предпочитам да работя по селата с тези хора, които живеят там и които искат да направят нещо за себе си, защото за тях има надежда. Най-малкото, защото за тях съм авторитет. Не мисля, че за овластените селяни съм авторитет, в най-добрия случай съм някакъв дразнител. Във всеки случай от тяхна страна не е идвала заявка, че проявяват интерес към моята гледна точка.
Затова ли мислите, че за тях няма надежда – защото не е идвала подобна заявка?
В интерес на истината, с някои от министрите в това правителство имам много добър диалог. Иронично е, но никога преди не съм имал толкова близки познати на министерски позиции. Проблемът според мен е, че тъй като това са хора смислени и с качества, на тях им е много трудно да функционират на нивото на собствената си компетентност, понеже границата на компетентността им е поставена от стила и действията на техния лидер. Няма как да си по-умен от Бойко Борисов в правителството на Бойко Борисов. В този смисъл да се ангажираш с такъв тип лидерство означава да откажеш да функционираш на нивото, на което можеш, и да слезеш под или в най-добрия случай на нивото, на което е позволено. Това е тежко похабяване.
Ако компетентността им е обречена, какъв смислен ход имат тези хора?
Не съм в позиция да давам съвети. Смятам, че е изключително наивно да вярваш, че е възможно да разгърнеш експертизата си и да допринесеш за общественото развитие при такъв тип лидерство, което демонстрира Борисов и което е дълбоко арогантно, самонадеяно и изпълнено с онтологическа убеденост, че властникът знае всички верни отговори. Това, че гледната му точка по даден въпрос се променя по три пъти в денонощието под натиска на неведоми сили, това, че очевидно тежко се влияе от конюнктурата, това, че е достатъчно някой от неговите старши в ЕС или САЩ да му скръцне със зъби, по никакъв начин не променя тази изумителна комбинация от самонадеяност и безпомощност.
Това обрича всеки сериозен опит да следваш дългосрочен дневен ред в правенето на политики. Свръхперсонализираното популистко лидерство свръхполитизира публичността, но същевременно убива самата възможност за политика, като я прави заложник на постоянно менящата се конюнктура. Нали виждате какво става – премиерът постоянно саботира бездруго плахите опити на министрите да правят политика и да провеждат реформи. Резултатът е хаос и засилващо се усещане за безизходица. Истината е, че друго лидерство в България не съм виждал. В момента Борисов ни е пред очите, но той е само един много ярък пример – общо взето, това е характеристика на всички политици, които се изредиха тук през годините на прехода. В някакъв смисъл Борисов е най-откровената манифестация на този тип провалено лидерство.
Нека ви върна към пораженията на групата и груповия начин на живот. Къде да търсим корените на тази патология?
Страшните поражения са комбинация между незавършена модернизация и брутална подмяна на модернизацията с тоталитаризъм. Тоталитарният комунизъм е модернизационен проект, макар и тежко разрушителен. Това е като първо да удари градушка, след това да мине пожар и да спече тежка суша и накрая да връхлети наводнение. Говоря в земеделски категории, понеже сме селска територия. Някак идва отвъд капацитета на групата да преработи, да удържи и да се справи с такава злина. Пораженията на тоталитаризма се оказват много дълбоки, ефектът е като от ядрено оръжие, което по някакъв начин уврежда гена на културата. Освен това българската общност по злочесто стечение на обстоятелствата се оказва с много ниски съпротивителни сили. Много печално е да установиш това, особено ако си възпитаван в дух на възторжен и безкритичен патриотизъм. Но голямото, сатанинското изкушение е да отидеш в другата крайност, като се дистанцираш и презреш тази провалена популация.
По силата на това, че ние, образованите градски хора, сме имали повече житейски шансове, ни е дадено да имаме повече знание и от това произтичат повече отговорности. Въпросът е какво правим с това знание – дали го ползваме, за да аргументираме привилегированата си гледна точка и за да се отнасяме снизходително-насмешливо към тази буйстваща тълпа, която ни носи чрез политическите си избори естетическо неудовлетворение, или да развием някакъв друг тип отношение, като приемем, че въпреки огромното неудобство на това да поддържаш малцинствена гледна точка, да бъдеш в интелектуална опозиция, си струва да го правиш и да се въвлечеш в разговор с поддръжниците на статуквото.
Дързостта и способността да се поемат подобни рискове не са характеристика на нашето общество.
Това е синдром отново на тоталитаризма. На научен жаргон го наричаме травматична идентичност. Това ще рече, че съществува базисно допускане, че ако дръзнеш да имаш различна гледна точка и да се опълчиш срещу мнозинството, моментално ще дойде някой и ще те накаже за това. Групата агресивно и много често разрушително налага своята версия на индивида. И в този смисъл голямото преборване винаги е в групата на твоите връстници, в групата, в която си разположен и която налага конформистка норма.
Да се върнем към българската селяния. Струва ми се, вие заявихте, че сме нация от неуспешно урбанизирани селяни. Каква е спецификата на този селски манталитет по отношение на ценности като свободата и автономността на личността?
Основната характеристика на недобре урбанизирания селянин е дълбок екзистенциален ужас и тревога пред големия свят, които са прикрити като арогантност и самонадеяност. Тези хора са изгубени в града, защото процесът на урбанизация не е протекъл по еволюционен път и те не са били сполучливо социализирани. Социалните инженери на комунизма изтръгват от корените им огромни маси хора от село и ги захвърлят в заводите, които сега се разпадат. Заселват ги в някакви панелни гета и се захващат да ги манипулират и да ги мачкат като глина за целите на овеществяването на собствения си мрачен план за съвършено общество. Продуктът от това са зле урбанизираните селяни.
Ние живеем в развалините на този свят, в развалините на комунистическия социален, индустриален и политически пейзаж, населен от полуурбанизирани селяни и селянки с уголемени бюстове, които притъпяват ужаса си от модерната цивилизация с неистова консумация на модни субпродукти на градската култура, като чалгата например. Такъв субпродукт е и политическото лидерство от популистки тип. Тази турбофолк версия за цивилизованост е толкова шумна и агресивна тъкмо за да заглуши отчаяния вопъл на изгубените селски души, захвърлени в нечовешкия свят на криминалния преход.
Говорите за необходимостта от развитие, след като то е било прекъснато заради тоталитарния режим. Идеологемата ЕС и изобщо членството ни в Европейския съюз достатъчно добра почва ли е за това?
Членството ни в ЕС не е идеална, но е достатъчно добра почва. Първото, което се случи с това членство, е, че си дадохме сметка колко сме несъвместими с европейската цивилизация, колко трудно ни понася тя. Ние все още се държим като общност, която не е пълноправен член на съюза, или поне така се държат нашите политици. Последният казус с реакцията за прогонените цигани, или роми, е прекрасен пример. Този посрамен начин, по който се държаха нашите политици, показа печалната им неспособност да се ангажират с правата на собствените си граждани и един сервилен рефлекс да се поставят в услуга на европейските господари. Това издава зловещи провинциални комплекси и обезсмисля отличното владеене на английски и дипломатическото лустро на Николай Младенов.
Говорим за един от компетентните представители на този кабинет. Говорим за един от най-компетентните му и симпатични представители. Тоест има нещо отвъд неговите професионални качества, нещо, което кара този иначе интелигентен човек да се държи сервилно в ролята, в която е поставен. Това според мен е нагаждаческият стил на политика, който налага Борисов – потребността вечно да се харесва, да е угоден на силните на деня, постоянно да се съобразява с настроенията на тълпата или на западните си покровители.
Истината е, че българските политици в огромна степен са заложници на тази култура и са нейни представители. Нашите политици или следват масата, или я презират като Костов, или и двете. Общо взето, посланията са в тези два режима – или „аз съм един от вас и по силата на това, че съм баш таман като вас, прост и див, ще ме харесвате и ще гласувате за мен”, или обратното – „нищо не става от вас, сбъркан ви е генът, сменете си чипа, некачествен материал сте, мрете, жалки нещастници, защото не оценявате моето величие”, и т.н.
И в двата случая става дума за прояви на нарцистично разстройство. Фактът, че толкова арогантно поведение се търпи и е на почит, издава, че то е продукт на колективен защитен механизъм срещу страха от истинската модернизация. Уплашените и маргинализирани хора, тежко неподготвени да се справят с предизвикателствата на модерния свят, интуитивно се сгрупяват и скупчват около примитивни лидери, които да ги защитят от ужаса на това да живеят автономно.
Безспорно един от дефицитите на това общество е незачитането на свободата като ценност. Какво влияние ще окаже върху този дефект сегашната власт, която залага на несвобода и насилие, на омаловажаване на основни човешки права?
Сегашната власт се опитва да ни пробута фаустовската сделка – сигурност срещу свобода. Истината е, че при тази сделка обществото губи всичко и доброволно се отказва и от двете блага. Не съм сигурен обаче дали управлението наистина има целенасочен план за ограничаване на гражданските права и свободи, или реагира със засилена репресия поради безпомощност да се справи с належащите проблеми.
След като т.нар. автентична десница в лицето на Синята коалиция, която има претенцията, че е модерна и демократична дясна политическа формация, прие тази сделка и застана на страната на сигурността, какво да очакваме от ГЕРБ?
Това е поредното предателство на „автентичната десница”, за което тя ще плати съответната политическа цена. ГЕРБ са абсолютно невинни в това отношение. Те затова бяха извикани на власт. Те могат да бъдат обвинени в избирателност, могат да бъдат обвинени в некомпетентност, в преекспониране и в мърлявост, но в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в непоследователност. Те откликват на възложената им поръчка от една гневна и фрустрирана маса, която иска на всяка цена да бъдат наказани някакви лоши хора. В своето мнозинство българската общност е достатъчно наивна да вярва, че с репресия от полицейски тип може да бъдат решени проблемите на развитието.
Това е тъжната констатация, а не фактът, че се намира кой да отговори и ентусиазирано да се захване с тази задача. Ентусиазирано, но и хаотично, поради което не вярвам, че България ще стане полицейска държава – просто няма условия за това. Както всички забелязахме, Борисов даде заден ход по повод на прословутия специализиран съд, очевидно получил необходимия инструктаж от необходимите места. Целият този куц порив да бъде отговорено на отмъстителните пориви на прецаканата и озлобена част от българското общество също се оказа неосъществим.
Липсва не толкова желание, колкото институционален и административен капацитет във всички сфери, което е драмата на това управление. Самонадеяната заявка за свръховластяване, това усещане за почти божествен мандат на лидерството на Борисов е съчетано с изумителна импотентност на институциите, която се компенсира със закани, обвинения и себеразхвалване. Този политически оксиморон е очевидно предизвестен провал, но истински под него и отвъд него стои провалът на един дневен ред, който е винаги краткосрочен, който е лишен от дългосрочна визия, който не е ценностно основан, който е: „Дайте да запушим тази дупка и дайте да накажем тези мутри”, а не: „Как да живеем така, че да не се появяват дупки и да не се появяват мутри в нашия живот”.
Моделът на това лидерство предполага и предлага свръхцентрализация и одържавяване, което прави невъзможно провеждането на необходимите реформи. Точно обратното, връщаме се назад към времето на живковизма.
На практика реформите бяха пожертвани. Нито една от реформите не се състоя и нямаше как да се състои, по причина че това е най-несвободното управление. Цялото усещане за всевластие, което Борисов демонстрира, прикрива дълбока липса на истинска власт и на свобода, защото като политик той е драматично зависим от прищевките на тълпата, от интересите на олигархиите, с които е свързан и които постоянно го държат под натиск, от непредвидимите промени в политиката на неговите външни покровители и т.н. Представете си какво означава да се съобразяваш с всички тези неща.
Засега той се справя с лукавството на сървайвъра, който се е научил да оцелява в аморална среда, и съответно оцелява с аморални средства. То това му е трагедията, че той като политик няма удържаща морална рамка, неговата политическа етика е да бъде харесван и обичан от всички и да бъде начело. И това за съжаление е моралът на един много голям процент от българите. В този смисъл той е много близък, той е конгениален на българската популация и органично изразява дефицитите и силните страни на тази група, която го е извикала на живот в политическото му битие. Основното, което научава българинът в своята култура, в поговорките от рода, е, че „Преклонена главица сабя не я сече”, „Трай, да ти е мирна главата”, и прочие робски мъдрости.
Цялата етика на клиентелизма е основана на това, че трябва да си намериш сигурно място, че трябва да си намериш сериозен покровител, овластен патрон. В популярното съзнание свободата се разбира като липса на ограничение, тя се разбира като разгул, като това да можеш да хвърляш пачки в свиленградската дискотека, да удариш по врата опонента си, да можеш да се разпашеш и безнаказано да се отдадеш на телесна разюзданост, която завършва с махмурлук и омерзение. Това е проблематичната версия за свобода
. Ако това е свободата, то несвободата, която ни предлага Цветан Цветанов, е далеч за предпочитане. Съгласете се, че в този свят, в който има жертви и насилници, е по-добре насилникът да е с униформа и да знаем, че нашата полиция ни пази, или както някой остроумно го перифразира – „нашата милиция ни гази”. Неслучайно Цветан Цветанов е най-популярният политик в момента, защото той е систематичен, той искрено изповядва вярата в полицейския ред и дисциплина, която за отчаяните и обезверени хора изглежда като последна опора на порядъка.
Мислите, че Цветанов искрено изповядва тази дисциплина на фуражката?
Не мога да знам дали я изповядва искрено, но поне изглежда искрен. Всичко, което казвам за Борисов, Цветанов и други политически персони, е в рамките на онази привидност, която те създават за себе си в съучастие със сервилните медии. Не познавам хората зад тези публични маски.
Ако действително изповядваше искрено тази полицейска дисциплинираност, вероятно щеше да посегне и към някои кръгове, които остават недосегаеми.
Двойният стандарт е основен принцип на аморалната култура, в която живеем и която определя границите на политиката. Разбира се, че шумното преследване на едни мутри осигурява комфорта на други, това е банална истина за всички управления на прехода и сегашното не прави изключение. Аз бях един от първите, които казаха, че политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител и че възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа.
Той се справя перфектно. Затова по толкова щастлив, почти магически начин в неговото управление се срещнаха интересите на „народа” и на скритите му господари. Естествено, че ще бъдат влачени, тътрени и закопчавани някакви редови мутри, за да могат господарите им да дишат спокойно, да се радват на богатствата си и да бъдат признати за законната класа на едрия бизнес.
В какво е все пак предимството на единия вид репресия пред другия?
Много е ясна разликата и тя е, че този вид репресия въвежда порядък, въвежда ред, знаеш кой ти е господарят, знаеш кой е пашата, кой е беят, кой е султанът, знаеш на кого да се поклониш, на кого да целунеш стремето и в чий харем да заведеш дъщеря си.
Докъде ще ни доведе деструкцията на този псевдопорядък?
Всеки ред, който е основан на двойни стандарти, е обречен рано или късно да се разпадне в хаос, както, между другото, се случва в момента. Какво ще произтече от този следващ цикъл на завихряне в хаоса, аз не знам. Знам само, че има шанс да произтече научаване. Мисля, че има шанс някаква част от хората, които копнеят по репресивен ред като опозиция на репресивния хаос на прехода, да разберат, че и двете неща са загубени и ги обричат на отмиране.
Може да е парадоксално, но от гледна точка на дългосрочното развитие е добре, че се забърка този миш-маш и че така славно се проваля в момента надеждата за репресивен ред, божем хората проумеят, че няма да стане така и да се откажат най-накрая от него. При което ще трябва да се извинят на сегашното поколение политици за това, че са ги натоварили с невъзможна и обречена задача, и да ги пуснат в заслужена пенсия. Те могат да си направят малки частни фен клубове и да се бият с камшици например – това, което се прави по света, ако имаш неудържим порив да насилваш някого и да бъдеш насилван.
Аз приемам, че садомазохистичният избор, който голяма част от българското население практикува политически, е част от неговите човешки права, но нека го прави в някое мазе например. И да се опитаме в публичния живот да не осъществяваме мрачните си перверзни фантазии.
Бяхте казали преди време, че провалът на нечестивия брак между Костов и Борисов е неизбежен. Приключи ли този брак?
Бракът беше изконсумиран със страст и лукавство, но очевидно се пропуква. Не изключвам в предстоящата суматоха на оцеляването да наблюдаваме изумителни политически пируети и подскоци, при които никой не знае кой в чии прегръдки ще се окаже. Въобще не бих се изненадал, ако се появят нови форми на политико-сексуално съжителство в двойки, тройки и всякакви странни комбинации. Перверзията в българския политически живот е стигнала до степен, при която всичко е възможно.
Да се върнем към деморализацията и аморалното живеене на всички нива. Какви са всъщност параметрите на тази деморализация?
Основна характеристика на аморалния живот е двойният стандарт, невъзможността да генерализираш общия етичен принцип за всички членове на човешката популация или поне на твоята нация или на твоето село. Конструирането на кръг от избрани, от привилегировани, от наши хора, от нашата партия и т.н., за сметка на всички останали, постоянно поражда клиентелизъм и корупция, увековечава изключването и дискриминацията. В крайна сметка двойният стандарт разрушава фундамента на общностното живеене.
Модерният успешен индивид, който функционира добре в либерални пазарни икономики, се отличава по това, че е в състояние да формира сложни връзки и да влиза в различни формати на сътрудничество единствено и само по причината, че носи в себе си морален критерий за това. Ако се откажеш от моралния критерий, ти няма как да се ориентираш във всички сложни ситуации и дилеми, които възникват в живота, освен по външни белези, по това какво е казал вождът, какво е разпоредила партийната организация и дали този е от твоите или е от другото племе.
Аз съм сигурен, че в тази история с Батко и братко по време на предишното управление, което беше фамозно в своята аморалност, Батко е бил искрено засегнат, когато му се скараха, че е дал парите на брат си. В аморалната етика – а тя е точно обратната на гражданската – най-естественото, „най-етичното” нещо е да дадеш парите на брат си, на кого другиго да ги дадеш, ако не на брат си, щом имаш власт? Злоупотребата и преразпределянето на ресурси вътре в кръга на своите хора е норма, а не отклонение. То се превръща в отклонение в момента, в който ние кажем, че сме модерно общество, а не племе.
И точно в този момент, когато по независещи от нас политически причини границата механично е преместена не между България и Гърция, а между Румъния и Молдова, изведнъж става ясно, че не сме модерно общество, и започва цялата тази агония. Нека погледнем на този период като на етап от родилните мъки на нашето прераждане като европейска нация. Надявам се, че от абсурдите, на които сме свидетели в публичния живот, ще протече минимално осъзнаване, сепване, някаква форма на нормализация.
Не съществува обаче никакъв велик природен закон, който да предопределя нещата да се развият в тази посока. За разлика от физическите закони, на които се подчинява неживата материя, човешките системи са с много висока степен на непредсказуемост и хаотичност. Съвсем спокойно можем да се сринем на по-ниско ниво, отколкото това в момента, или съвсем да се затрием.
http://zonabg.info/Focus.40_42/8035.article/
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
Няма как да си по-умен от Бойко Борисов в правителството на Бойко Борисов.
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
Christian Democrats approve Freedom Party coalition
http://www.ft.com/cms/s/0/e1d55a40-cd54-11df-ab20-00144feab49a.html?ftcamp=rss
http://www.ft.com/cms/s/0/e1d55a40-cd54-11df-ab20-00144feab49a.html?ftcamp=rss
Admin- Admin
- Брой мнения : 139
Join date : 23.04.2009
Традиции, бре...
"Антифашистката борба"...
Забравихме, как имаше и има село Майор Томпсън, а за подвига на Списаревски беше забранено да се говори...
"Антифашистката борба"...
Забравихме, как имаше и има село Майор Томпсън, а за подвига на Списаревски беше забранено да се говори...
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
Йончев написа:
Второ, Мавтин се понаака, а в момента Маноловата громи властта с точността на швейцарски часовник.
Не съм в час /онлайн/...
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
Мерси, а това за Болен го прочетох сега в Медиапул-външния форум.
marri_ana- Брой мнения : 265
Join date : 25.04.2009
Ако нещо не ти е наред,да знаеш че Станишев е виновен :-)
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
Почина бивш президент на Аржентина
Бившият президент на Аржентина Нестор Кирчнер почина на 60 години след тежък инфаркт.
Кирчнер беше президент от 2003 до 2007 година и можеше да се кандидатира отново през 2011 година.
Неговата съпруга Кристина Фернандес де Кирчнер го наследи на поста през 2007 година, след като той изведе страната от икономически колапс.
Кирчнер, който претърпя операция на сърцето през септември, почина в Ел Калафате в южната част на Аржентина.
Кирчнер, който е адвокат по образование, е бил кмет на родния си град в Патагония Рио Гайегос, преди да стане губернатор на богатата на петрол и газ провинция Санта Крус.
Той беше избран за президент, след като няколко души се смениха на този пост след икономическата и финансова криза в Аржентина през 2001 година.
Кирчнер страдаше от лошо здраве от момента, когато напусна поста през 2007 година и му бяха извършени две големи операции само през 2010 година.
Като президент той окуражи промените в съдебната система на страната, които позволиха серия от дела срещу членове на военното правителство от периода 1976-83 година, обвинени в нарушаване на човешките права.
Той застана начело на възстановяването на страната от икономическите кризи през 2001 и 2002 година и много аржентинци са му благодарни за борбата с бедността и безработицата.
В същото време Кирчнер и съпругата му са обвинявани, че са използвали влиянието си, за да трупат състояние.
Бившият президент на Аржентина Нестор Кирчнер почина на 60 години след тежък инфаркт.
Кирчнер беше президент от 2003 до 2007 година и можеше да се кандидатира отново през 2011 година.
Неговата съпруга Кристина Фернандес де Кирчнер го наследи на поста през 2007 година, след като той изведе страната от икономически колапс.
Кирчнер, който претърпя операция на сърцето през септември, почина в Ел Калафате в южната част на Аржентина.
Кирчнер, който е адвокат по образование, е бил кмет на родния си град в Патагония Рио Гайегос, преди да стане губернатор на богатата на петрол и газ провинция Санта Крус.
Той беше избран за президент, след като няколко души се смениха на този пост след икономическата и финансова криза в Аржентина през 2001 година.
Кирчнер страдаше от лошо здраве от момента, когато напусна поста през 2007 година и му бяха извършени две големи операции само през 2010 година.
Като президент той окуражи промените в съдебната система на страната, които позволиха серия от дела срещу членове на военното правителство от периода 1976-83 година, обвинени в нарушаване на човешките права.
Той застана начело на възстановяването на страната от икономическите кризи през 2001 и 2002 година и много аржентинци са му благодарни за борбата с бедността и безработицата.
В същото време Кирчнер и съпругата му са обвинявани, че са използвали влиянието си, за да трупат състояние.
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
http://tv.nationalreview.com/uncommonknowledge/post/?q=ODk5MjkyZTkwOGQ4YWVhOTVlOTBjZTYxYTk0ODcyODk=
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
Михнева купена от Трактора за предизборен пиар
http://www.razkritia.com/96005/%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B1/
http://www.razkritia.com/96005/%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B1/
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
Люстрация в Грузии: КГБшники и партдеятели вне закона
http://econo.com.ua/2011/05/lyustraciya-v-gruzii-kgbshniki-i-partdeyateli-vne-zakona/?utm_source=twitterfeed&utm_medium=twitter
http://econo.com.ua/2011/05/lyustraciya-v-gruzii-kgbshniki-i-partdeyateli-vne-zakona/?utm_source=twitterfeed&utm_medium=twitter
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
http://www.bdforum.bg/?p=550
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
http://frognews.bg/news_40769/Glasat_na_Ivan_Kostov_izgoni_Kadiev_ot_BSP/
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
Republican presidential candidate Newt Gingrich, lagging far behind his rivals and his campaign mired in debt, acknowledged Sunday that Mitt Romney was his party's "most likely" nominee.
But the former House speaker insisted he was staying in the race despite being far outpaced by frontrunner Romney and fellow contender Rick Santorum, after polls once had him as the leading Republican to take on President Barack Obama in November's presidential elections.
"I think you have to be realistic, given the size of his organization, given the number of primaries he's won. He is far and away, the most likely Republican nominee," Gingrich told "Fox News Sunday."
He said that if Romney gets the 1,144 delegates to the Republican National Convention required to officially clinch the nomination, "I'll support him. I'll do everything I can this fall to help him defeat Obama."
But the former House speaker insisted he was staying in the race despite being far outpaced by frontrunner Romney and fellow contender Rick Santorum, after polls once had him as the leading Republican to take on President Barack Obama in November's presidential elections.
"I think you have to be realistic, given the size of his organization, given the number of primaries he's won. He is far and away, the most likely Republican nominee," Gingrich told "Fox News Sunday."
He said that if Romney gets the 1,144 delegates to the Republican National Convention required to officially clinch the nomination, "I'll support him. I'll do everything I can this fall to help him defeat Obama."
pljushen- Брой мнения : 903
Join date : 13.11.2011
Носи, пропуснал си да съобщиш в тема "Избори по света и у нас" на раздел Механата в Медияпул за победата на Ухуру Кенията на президентските избори в Кения 
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
pljushen написа:Носи, пропуснал си да съобщиш в тема "Избори по света и у нас" на раздел Механата в Медияпул за победата на Ухуру Кенията на президентските избори в Кения
Ухуру е избран с незначително мнозинство и изборът му се оспорва от другия кандидат. Може да има евентуално преброяване и балотаж. А не е изключено да се стигне и до нова гражданска война.
Rhino- Брой мнения : 6497
Join date : 23.04.2009
Местожителство : everywhere
Това е от първи април, но май не е първоаприлско... 
Бившият кмет на Варна Кирил Йорданов се устреми към парламента
Бившият кмет на Варна Кирил Йорданов се устреми към парламента
pljushen- Брой мнения : 903
Join date : 13.11.2011
24 часа написа:ПАПАГАЛЪТ НА ФИЛЧЕВ ПРОГОВОРИ
След 7-годишно мълчание папагалът на Никола Филчев отново започна да говори. В прокуратурата това се смята за добър знак. Някои го свързват с избора на Сотир Цацаров за главен прокурор.
От 2000 до 2004 г. папагалът е обитавал кабинета на Филчев на последния етаж в Съдебната палата. “Беше в голяма продълговата клетка. Някой му го беше подарил, дали не бяха американците. Отначало г-н Филчев си го държеше у дома. Но след аферата с подслушването го махна от апартамента и го пренесе в кабинета”, спомня си Спартак Дочев, някогашният близък помощник на Филчев. Той визира скандала “Филчевгейт” от лятото на 2000 г., когато в стените на жилището на главния прокурор в кв. “Витоша”, блок 3 бяха открити микрофони - един над вратата на хола и още два в други стаи.
“Като сме се събирали на оперативни съвещания при г-н Филчев, сме чували папагала да се обажда понякога. Щото той беше от говорещите папагали. Най-често казваше “Смачкай го!” или пък “Това са несериозни неща” със същата интонация като на г-н Филчев. Веднъж каза “Прокуратурата иска, но съдът дава” - спомня си друг от приближените на Филчев, прокурорът Цеко Йорданов. -Това разведряваше обстановката, смеехме се.”
Според градския прокурор на София Бойко Найденов обаче папагалът не само е развеселявал главния прокурор, но го е и дразнел. “Веднъж бях повикан при г-н Филчев и като влязох, го заварих да говори по телефона. Направи ми знак да седна, но самият той се изправи и изкрещя в слушалката: “Кой е този Иван Костов? Не го познавам”, и затръшна телефона. Настана мълчание и тогава и папагалът изкрещя: “Къде са 25 милиарда от приватизацията?” Стана ми неловко и г-н Филчев ме отпрати, без да каже нищо.”
Според бившия зам. главен прокурор Христо Манчев папагалът е махнат от кабинета след едно бурно съвещание, на което Филчев се бил впуснал да разяснява своите методически указания. По едно време се включила секретарката и попитала дали да го свърже с Алексей Петров. Филчев седнал зад бюрото, вдигнал телефона и слушал дълго време, без да казва нищо. В настаналата тишина изведнъж папагалът изцвърчал: “Много нагли станахте!”
“И тогава стана страшно. Филчев грабна пепелника от бюрото и замери с него клетката. Тя падна и вътре папагалът почна да пърха с криле и да вика “Командирован си!”, а Филчев взе да рита клетката към вратата. Крещеше: “Ще го изритам тоя папагал по стълбите.” Не бях виждал г-н Филчев толкова ядосан. Иначе той беше много хладнокръвен и спокоен човек, с чувство за хумор и умееше да ни мотивира да работим”, разказа Христо Манчев.
Този ден Филчев разпуснал съвещанието и после в тесен кръг решили папагалът да бъде отстранен. “Той запомня всичко, което чуе, и след време го повтаря. Като магнетофонна лента е и не го знаеш кога ще се включи - казал Филчев. - Не ти трябва ни микрофон, ни СРС. Самият папагал е СРС и това е истината. Тоя Джак Бруксън ме изигра, как не се усетих по-рано!”
“Той г-н Филчев си беше подозрителен, нали. Ама чак пък американците да са му подхвърлили с цел папагала, не ми се вярва - коментира Спартак Дочев. - Но аз лично го занесох на Цигов чарк.”
Оттогава до днес папагалът е знаменитост в почивната база на прокуратурата край Батак. Клетката му е при рецепцията и всеки, който взема ключ, се мъчи да го разговори. В средите на прокурорите се разказват какви ли не истории за него. Според една от тях папагалът станал обект на особено внимание по времето на Борис Велчев, наследника на Филчев. “Мълчеше, но въпреки това някой се беше опитвал да го трови. Понеже ресторантът е на две крачки надолу по стълбите, при един запой му бяха сипали уиски в паничката за вода. И папагалът се напи и почна да повтаря: “Сапио, Сапио.” И така чак до сутринта. Оттогава му викаме Сапио”, разказа Сийка Пенева, рецепционистката на Цигов чарк.
Според служител в районната прокуратура на Пазарджик, към която спада Цигов чарк, след края на мандата на Филчев били взети дискретни мерки за защита на папагала. “Един колега от София ми каза веднъж, че Сапио може да се окаже безценен заради информацията, която евентуално е попивал през годините. И се реши да приложим за него процедурата за защитен свидетел, все едно е човек. Заведохме го под името Сапио и придвижихме преписката до съдия, както е по закон. Само че указанията бяха да не е в пазарджишкия съд, а в пловдивския. И г-н Цацаров, който тогава беше съдия там, даде разрешение”, разказа служителят. Според него за папагала се е грижел и специалист орнитолог по някакъв проект.
“Всяка седмица тука идва Снежана Найденова от Дружеството за защита на птиците. Преглежда Сапио и ни казва какво да му даваме. Постоянно мести клетката, все нещо не е доволна”, каза Сийка Пенева.
Дружеството на Снежана Найденова е бенефициент по 10-годишен проект на Министерството на околната среда и водите за наблюдение на птиците по Баташкия водносилов път. Тя обясни, че електроцентралите, далекопроводите и подстанциите в района създавали магнитни полета и влияели на птиците, което налагало постоянен мониторинг. “Откак заработиха и мощностите на “Цанков камък”, отчитаме постоянно намаляване на популациите”, каза Найденова.
Сапио e от подсемейството на неотропичните папагали, които са сред най-дълголетните в животинския свят, но са твърде уязвими на електромагнетизма. В близост до клетката му има апарат за чистене на обувки. “Леля Сийка ми каза, че папагалът направо полудявал, когато някой го включи. Направихме проба и наистина изпадна в бяс и почна да ругае. Викаше: “Шъ тъ острижа!”, “Ще те смачкам!” - ей такива неща", разказа Снежана Найденова. “Изключихме апарата и вече е спокоен.”
Според Сийка Пенева по времето на Филчев на дивана на рецепцията дежурял прокурор с лист и молив в ръка, готов да записва, ако Сапио каже нещо. “Идваха тука за по една седмица, командироваха ги откъде ли не. И Спартак е идвал, и Цеко, и Славчо Кържев. Седят на дивана, дремят и щом Сапио каже нещо, веднага го вписват в протокола надлежно и го носят на Филчев. Той много държеше на тия работи. Ето, на стената още са залепени методически указания за Сапио с неговия подпис. Даже по едно време му донасяха и една женска. Викаха й Миха или Михна”, спомня си леля Сийка.
По времето на Борис Велчев тези дежурства и командировки са отменени и на клетката е монтиран микрофон, а помещението е оборудвано с камера за видеонаблюдение. “Оттогава тая кола с антенките все си стои ей там паркирана”, каза леля Сийка.
Служител в ДОТИ, пожелал анонимност, разкри, че папагалът Сапио се подслушва от органите на МВР, откак САЩ отказаха виза на Никола Филчев. “Това са колко години вече, повече от 10”, каза служителят. “Имаме 6130 страници протоколи ВДС по дати. Според тях Сапио е споменавал 240 пъти “Николай Колев”, 170 пъти “Николай Джамбов”, 117 пъти “Бях в Либия” и по 294 пъти “Надежда Георгиева” и “Димитринка Калайджиева”. Най-често в протоколите се срещат имената “Иван Костов”, “Кеворк”, “Янето” и “Алексей”, а най-рядко (само веднъж) “Кристиян Маслев”, разкри служителят на ДОТИ.
Той твърди, че папагалът Сапио неудържимо се е разприказвал, откак Сотир Цацаров е главен прокурор. “Денонощно сме на линия и не смогваме. Даже някои неща, които се повтарят, ги даваме обобщено. Такива са указанията. Той помни като аспиринче! Повтаря фрази, даже цели изречения, които е чувал от Филчев. Веднъж каза: “Имате грешка. Тук е плод и зеленчук”, и ни втрещи. Смята се, че съдържанието на тези последните ВДС е много ценно, но нямам право да ви казвам за какво се отнасят. Секретни са. Сигурен съм, че ще дадат силен тласък на делото “Октопод” например. Може и някои прекратени дела да се възобновят.”
ВДС е съкращение от “веществено доказателствено средство”. Това е текст от запис със специално разузнавателно средство (СРС). Прилага се като документ в съда, но по смисъла на закона не се приема за доказателство. ВДС на Сапио са приложени към делото “Колеви срещу България” в Страсбург, но няма сигурни данни дали Европейският съд за правата на човека се е съобразил с тях в решението си. В частта, където съдът се позовава на показанията на свидетелите Едвин Сугарев, Пламен Симов и др., се указва, че най-съществени са били показанията на “защитения свидетел С.”. Не е ясно обаче дали под “С.” съдът има предвид Сугарев, Симов, или Сапио.
“От тая година Сапио е защитен свидетел номер 1 по всички знакови дела”, заяви служител във Върховната касационна прокуратура. По времето на Борис Велчев веднъж даже го бяха включили в годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред”, спомня си служителят. “Много остро ни критикуваха, че не работим достатъчно със защитени свидетели и затова няма резултати по знаковите дела. Но като разбраха, че Сапио не е човек, а папагал, и този пасаж го изтриха от доклада”, добави служителят.
|
|
|