Блогът на zulu Моят блог в Blog.bg
07.08.2008 12:16 - Новите градски лелкиНаближавам или май съм наближила, та даже и почти стигнала възрастта, когато е нормално да се обръщат към теб с умилителното обръщение „лелка”! Както се казва, всеки по реда си! До вчера аз и приятелките ми така наричахме жениците, попрехвърлили „първа младост” и изведнъж, хоп, се оказваме самите ние в тази категория! На първо четене, осъзнаването на факта е абсЕлютно стряскащо! Въртиш се и се оглеждаш, за да видиш къде и кога отлетяха годините! Въртиш се и се оглеждаш, и питаш огледалцето от стената колко са непоправими щетите ощетили тялото на морска сирена, превръщайки го в нелицеприятна компилация на медузоподобен син кит! Е, не съм стигнала още до там, ама… На второ четене, замислих се, че нито аз, нито приятелките ми покриваме общоприетите критерии за „лелки”, което означава, че критериите и лелките не са това, което бяха!! С гордост искам да заявя, че вече съществува една нова прослойка в нашето общество – „новите градски лелки” (за „чичковците” не съм много компетентна, както и за „селските лелки”). Ето и някои особености на тази социална порода и, ако се разпознаете, „намигнете” закачливо, за да знам, че не съм сама с тази кауза!!
Ние, новите градски лелки
- имаме кариери без да сме кариеристки и доходи без да сме алчни
- не се страхуваме да се влюбваме безпаметно като ученички
- не сме се вкопчили в „половинките” си, защото наближаваме „онази възраст”
- не се страхуваме да сложим „край” на брак или връзка, когато са изчерпани
- в отношенията с децата си заменихме методите „Макаренко” с „моята най-добра приятелка”
- събота и неделя вместо да лазим с парцала, лежим в спа центъра
- готвим само за удоволствие, когато се уморим от ресторантска храна
- не слушаме стари градски песни (заменихме ги с „Нова градска песен” на Хиподил)
- не чакаме някой да ни закара някъде – возим самите себе си, където пожелаем
- не си говорим за плетки и гоблени, нито си разваляме маникюра с „бод зад игла”
- не слагаме туршии и зимнина, а се презапасяваме единствено с козметика
- на плажа не се крием с цял бански
- дължината на полите ни варира в зависимост от настроението
- пием водка, а не бадемов аперитив
- танцуваме в клубовете до зори
- флиртуваме с умението на гейши
- „естественият” цвят на косата…. какво е това???
- нямаме „практични” прически, а буйни гриви
- вместо карти за градския транспорт имаме клиентски карти за магазините на „Витошка”
- жилищата ни не са близо до вила, а до международно летище
- не живеем с незабравимите си спомени, защото всеки нов ден е незабравима страница добавена в албума
И още и още….
Мисълта ми беше, че ходът на времето не може да бъде спрян, но ако все още усещаш, че си по детски любопитна за света и хората, все още се смееш със звънкия смях на момиче, все още вървиш с кръшната походка на девойка, все още се изчервяваш, когато получиш любовно писмо, ти си една от нас – новите градски лелки, жените без възраст……