ВИЦОВЕ

Два вица от широкия нет:

Каква е разликата между една рубла и един долар?
- Точно един долар.

Какво общо имат рублата, паундът и доларът?
- Един паунд рубли струват един долар.

Боян Д. написа:Два вица от широкия нет:

Каква е разликата между една рубла и един долар?
- Точно един долар.

Какво общо имат рублата, паундът и доларът?
- Един паунд рубли струват един долар.

И още един:

- Каква е разликата между долара и рублата? 
- Ами доларът е обезпечен със злато, а рублата - с танкове.

Фидел Кастро се споминал късно вечерта и към полунощ почукал на Райските врати. Свети Петър тъкмо се приготвял да си ляга, но като видял новопредставилия се, опулил очи:
- Ти какво търсиш тука, непрокопсанико?! Я марш долу в пъклото!
Ел команданте си отворил устата да говори за огромния си принос към прогресивното човечество. Разчитал, разбира се, че на светията още на втория час ще му писне и ще го набута вътре в Рая, за да остане на мира. Обаче през открехнатите врати зърнал голяма група от хора, дошли да го посрещнат. Като познал тия досадници и особено като знаел, че тук няма как да се отърве от тях, Кастро теглил една благословия и поел набързо към Ада. В яда си обаче забравил да си вдигне двата големи куфара, които носел. Чак като хлопнала ключалката на пъкъла, се плеснал по челото и рекъл на вратаря – дявол:
- Карамба, забравих си багажа. Ще ме пуснеш ли да си го взема? Много ми е важно...
- Късно е – поклатил глава рогатият охранител. – Да си мислил по-рано. А какво ти е толкова важно, да не си помъкнал някакви идеи?
- И дума да не става – махнал с ръка Фидел. – Идеите ги оставих долу. Там, знаеш: емгарго, дефицит, поне идеите ми да предъвкват хората, ако не друго... Ама си носех два пълни куфара с качествен ром и хавански пури.
- Туй да искаш – изплюл се презрително дяволът. – Тука тютюн и алкохол колкото щеш, даже ги ползваме за гориво...
Фидел въздъхнал тежко. Налагало се да обясни, че бил свикнал с тези екстри, които десетилетия наред се произвеждали специално за него. Ала започнал по стар навик:
- Тези пури и ром са ми скъп спомен, те са плод на подвига на трудовия народ, чисто социалистическо производство...
Не щеш ли, в това време минавал самият Сатана. Като чул думите Фиделови, подскочил от радост:
- Социалистическо производство! Откога го търся, най-големите грешници тук плачат за него. Я две дяволчета да изтичат бързо горе да ми го донесат.
Изтичали дяволчетата, ама Раят бил вече заключен. Понеже се страхували от наказание, решили да прескочат оградата. Обаче ги забелязал дежурния ангел и зяпнал:
- В какви динамични времена живеем! Кога сколаса да умре тоя брадатият, кога почнаха да прииждат бежанци отдолу...