Световна поезия

Rhino написа:Пиши и автора - пролетарският поет Пеньо Пенев.

Това, че пишеш " пролетарския" означава ли че го отричаш ?

Може би трябва да го препрочетеш...

Emma написа:



"Еби си майката Джафер,
еби си майката ти казвам.
Защото ти си прост милиционер
и не искам да приказваш с мен."

Да, това е върхът.

Emma написа:

marri_ana написа: Имаше и нещо друго дето му приписваха.
Устата ти са пак солени....

"Устата ти е пак солена Лена
ти пак си правила минет.
Но аз не ти се сърдя Лена.
Не съм еснаф. Аз съм поет."

или

"Еби си майката Джафер,
еби си майката ти казвам.
Защото ти си прост милиционер
и не искам да приказваш с мен."

Те това е! Е...м ти Световната поезия

marri_ana написа:

Emma написа:

marri_ana написа: Имаше и нещо друго дето му приписваха.
Устата ти са пак солени....

"Устата ти е пак солена Лена
ти пак си правила минет.
Но аз не ти се сърдя Лена.
Не съм еснаф. Аз съм поет."

или

"Еби си майката Джафер,
еби си майката ти казвам.
Защото ти си прост милиционер
и не искам да приказваш с мен."

Те това е! Е...м ти Световната поезия

Не знам, не съм го писала аз , даже не знам кой го е писал.
Ти каза, че му го приписвали

Emma написа:

Rhino написа:Пиши и автора - пролетарският поет Пеньо Пенев.

Това, че пишеш " пролетарския" означава ли че го отричаш ?

Може би трябва да го препрочетеш...

Не съм казал, че го отричам като поет. Има и чудесни лирически стихове.

Emma написа:

marri_ana написа:

Emma написа:

marri_ana написа: Имаше и нещо друго дето му приписваха.
Устата ти са пак солени....

"Устата ти е пак солена Лена
ти пак си правила минет.
Но аз не ти се сърдя Лена.
Не съм еснаф. Аз съм поет."

или

"Еби си майката Джафер,
еби си майката ти казвам.
Защото ти си прост милиционер
и не искам да приказваш с мен."

Те това е! Е...м ти Световната поезия

Не знам, не съм го писала аз , даже не знам кой го е писал.
Ти каза, че му го приписвали

Споко де,аз просто се шегувам.

То без вулгарности не може в наше време. Я да видим един известен юнак какви ги реди...

Да ми ядеш

Мартин Карбовски

Хората гледаш ги – контактуват.
Каде и да идеш, каде и да спреш,
насекьде честно, любезно се чува:
да ми ядеш к-а да ми ядеш!
Гледаш, и цъкаш, и кораб пътува
и бавно отплава към Бангладеш,
отвътре със сила и с радост се чува:
да ми ядеш к-а да ми ядеш!
Некой се мъчи да я опъва
неква девойка, поръчала фреш
тя мръдва устета и ясно се чува:
да ми ядеш к-а да ми ядеш!
Гладен съм мамо, та чак се подувам!
Седнал, крещи един мальк келеш.
А от съседната стая майка му псува:
да ми ядеш к-а да ми ядеш!
За нещо, което му много требува,
попьт се моли, дълго на свещ
а там във небето звукът се подува
и гръмва:
да ми ядеш к-а да ми ядеш!

Играчът

Владимир Влайков

Посвещава се на “Негово Величество”
разкрил се, освен като безсрамен мошеник
и като посредствен и алчен човечец....


Огледала и палми. Мрамор и кристал.
Край масите в прочутото казино
разхождат се насам-натам пингвини,
с небрежен метнат през врата им шал.

Високите стени в тапети от коприна
разклащат сенки, сякаш пламти свещ.
Ледът в коктейла вече е горещ –
залозите се качват! Играят неколцина.

Довят на случая от ветровете,
с лице на клоун, с поизпадал грим,
край масата застава незнаен пилигрим,
в жетони, обменил си греховете.

Залага всичко под погледа на крупието.
Играчите мълчат. Догаждат сметката.
За миг изскочил от жлебовете на рулетката,
над тях застава Демонът на Битието.

Протяга длан и спира броеницата на дните.
Извисил се над клоуна, гневно го заплю:
Колко мерзко! Да играеш с хорските съдби!
Риен не ва плю!
Отнесе го в ада. Мълчаха всички. Дори слугите...

Много силно!!!

Поздравления...

CANIS MAJOR

by Robert Frost


The great Overdog
That heavenly beast
With a star in one eye
Gives a leap in the east.
He dances upright
All the way to the west
And never once drops
On his forefeet to rest.
I'm a poor underdog,
But to-night I will bark
With the great Overdog
That romps through the dark.

Йончев написа:

Нейсе

Плюшен, къде беше изчезнал ?

Как си ?

Йончев написа:

Червената Шапчица нова шапка си купила
и на главата си проста я здраво нахлупила.
...После бързо натъпкала с вино и баница
своята стара, брезентова раница...

Ред партиджан, ред палмизан, ред партиджан, ред палмизан...

Нейсе

http://tarator.com/

Йончев написа:

Emma написа:

Йончев написа:

Нейсе

Плюшен, къде беше изчезнал ?

Как си ?

Бе тука съм бе дърто.

Самоче, парка на безпризорните въ обще не ме кефи вече. Каточели, камерата се фокусирва само върху храстите зад градския кенеф, а фаготът свири в ре мажор

Ми ти си знаеш....както искаш...

Сполай

Иван Вазов

Прощавай, планина зелена,
ти, пазво горска и засмена:
отивам, сбогом веч остай!
За толкова цветя и песни,
мечти и блянове чудесни,
за толкоз дарове: сполай!

Бъди сe красна, сe тъй дива...
И твойта самота еклива
тревога зла да не познай.
Живях и ази без тревога
у теб, в съседството на Бога,
по твойте върхове: сполай!

Изпитах прясно вдъхновенье
и ново в тебе наслажденье -
тям споменът ще вечно трай.
На теменужката шарът й,
на твойта чубрика дъхът й
в душа отнасям аз. Сполай!

В мирът на твоята природа
вкусих от хубост и свобода
станaх поет пак в твоя рай,
и връщам се в света коварен
прегънат oдве, претоварен
със песни, здравие... Сполай!

LIFE

Ronald Reagan

I wonder what it's all about, and why
We suffer so, when little things go wrong?
We make our life a struggle.
When life should be a song.

And why does sorrow drench us
When our fellow passes on?
He's just exchanged life's dreary dirge
For external life of song.

Millions have gone before us.
And millions will come behind.
So why do we curse and fight
At a fate both wise and kind?

ОБРАТНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Васил Златарев


Обратен свят.
Обратна демокрация.
Обратен бум.
Захапката обратна.
Една бездушна
плутокрация ­
родена от обратни напъни.


Обратен стрес.
Обратна икономика.
Обратен секс.
Обратни и дебатите.
Но ти си свиркай,
моя физармонико ­
обратен ангел е дори Рогатия.

БАЛАНИАДИ

Христо Смирненски

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
от мечти съм пак пиян.

Себеспомням скъпи срещи
на Борисов дървосад,
ръкостисници горещи,
отлетели безвъзврат.

Пеперудени одежди
себеспомням си с тъга;
ластовичокрилни вежди
пак тревожат ме сега.

Себеспомням лунни нощи,
себеспомням всеки ден.
Устодопреници още
нощем мир не дават мен.

Сърцесладките минути
кат зърна на нижел скъп,
сетне ядовете люти,
сетне душетровна скръб...

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
стих въртя à la Balan.

Saturday, 30 October 2010
КЪСНА ЕСЕН.
Бисерка Каменова

Жълта шума.
Бледо слънце.
Тишина.


Тъжна песен.
Мила дума.
Миг човешка
топлина.


Лист потрепващ.
Вик на птица.
Омагьосана
гора.


Нежен шепот.
И зеница -
още влажна
от сълза.


Танц.
Под купола небесен.
На листа
и самота.


В грижи, тичайки унесен,
ти пропускаш любовта.
Тъжна песен в късна есен.
Бяла зима след това.

Надя написа:Saturday, 30 October 2010
КЪСНА ЕСЕН.
Бисерка Каменова

Жълта шума.
Бледо слънце.
Тишина.


Тъжна песен.
Мила дума.
Миг човешка
топлина.


Лист потрепващ.
Вик на птица.
Омагьосана
гора.


Нежен шепот.
И зеница -
още влажна
от сълза.


Танц.
Под купола небесен.
На листа
и самота.


В грижи, тичайки унесен,
ти пропускаш любовта.
Тъжна песен в късна есен.
Бяла зима след това.

Beautiful!!!

ВЕНЕРА АНАДИОМЕНА

Артюр Рембо

Като от цинков стар ковчег глава на млада
разчорлена жена с ленив, запуснат вид
стърчи от ваната и всичко е в помада –
но недостатъкът е все пак зле прикрит.

Вратът мръсняв и къс, широките й плешки,
нелепо щръкнали, гърбът, с изхвръкнал таз
завършил изведнъж; и тия буци мас,
които диплят се във форми нечовешки;

гръбнакът – зачервен, като в красив кошмар;
а лупа вземеш ли, те чака откровеност
в татуировката на кръста: Clara Venus –

две думи, пълни със страхотно странен чар…
Но на – и задникът е вън и се показва
накрая анусът – прекрасно-грозна язва.

Йончев написа:

Rhino написа:ВЕНЕРА АНАДИОМЕНА

Артюр Рембо

Като от цинков стар ковчег глава на млада
разчорлена жена с ленив, запуснат вид
стърчи от ваната и всичко е в помада –
но недостатъкът е все пак зле прикрит.

Вратът мръсняв и къс, широките й плешки,
нелепо щръкнали, гърбът, с изхвръкнал таз
завършил изведнъж; и тия буци мас,
които диплят се във форми нечовешки;

гръбнакът – зачервен, като в красив кошмар;
а лупа вземеш ли, те чака откровеност
в татуировката на кръста: Clara Venus –

две думи, пълни със страхотно странен чар…
Но на – и задникът е вън и се показва
накрая анусът – прекрасно-грозна язва.

Venus Anadyomène

Comme d’un cercueil vert en fer blanc, une tête
De femme à cheveux bruns fortement pommadés
D’une vieille baignoire émerge, lente et bête,
Avec des déficits assez mal ravaudés;

Puis le col gras et gris, les larges omoplates
Qui saillent; le dos court qui rentre et qui ressort;
Puis les rondeurs des reins semblent prendre l’essor;
La graisse sous la peau paraît en feuilles plates:

L’échine est un peu rouge, et le tout sent un goût
Horrible étrangement; on remarque surtout
Des singularités qu’il faut voir à la loupe…

Les reins portent deux mots gravés: CLARA VENUS;
—Et tout ce corps remue et tend sa large croupe
Belle hideusement d’un ulcère à l’anus.

magnifique!

Йончев написа:Аз бих казал “plutôt dégoûtant”

На вкус и цвят...

Йончев написа:

Rhino написа:

Йончев написа:Аз бих казал “plutôt dégoûtant”

На вкус и цвят...

Извинявай, но е порнографско

Символизъм, бре!

Йончев написа:

Rhino написа:

Йончев написа:

Rhino написа:

Йончев написа:Аз бих казал “plutôt dégoûtant”

На вкус и цвят...

Извинявай, но е порнографско

Символизъм, бре!

Символизъм на язвата на ануса, казваш?

Егаси гастроентерологичната поезия

Отвратителното също е естетическа категория.

Йончев написа:

Rhino написа:Отвратителното също е естетическа категория.

Естетическа е категория е, докато са изрядни етическите му измерения. След това спира да бъде естетическа и става чисто етическа категория.

При изкуството етическите измерения са несъвместими с тези от реалния живот.